Новият ПРОЕКТОзакон за образованието има една основна цел – реформата в българското образование. Всички макар и не на едно и също становище, са съгласни, че такава трябва да се проведе. Ама как, кога, в каква степен и в какъв аспект – още остава мъглява проблематика, която вече години не се подлага на сериозен дебат за вземане на решения, а едностранно се практикува от властта на парче.
Кои са посоките и параметрите, в които да се проведат образователните реформи?
- Как да се предотврати напускането на училище от деца до VІІІ клас?
Това е един от най-болезнените въпроси, свързани с българското образование. Той засяга не само нежеланието на мнозинството от тях, предимно от ромската етнос и малките населени места, но и от липсата на мотивация за завършване поне на основно образование. Първата причина е липсата на мотивация. За какво му е на един ром, / не визирам всички, мнозинството, от които са образовани/, а само една част, но не малка, да си бие главата да учи литература, чужд език, физика и химия? Те не му са нужни. Той си има шестица по събиране, изваждане умножение и делене още преди да тръгне на училище. Елементарната математика, необходима за преживяването му, той получава още вкъщи и за какво му е училище! Дотук свършват неговите потребности. Оттук насетне е работа на държавата да направи не само посещението му в училище атрактивно, но и да му подсигури някои задължения, както и поне минимални екстри, за да се реализира в пълна степен ромското присъствие в школото.
Чест прави на образователното министерство, съгласувано със социалното, че премахна детските надбавки на родители, чиито деца не посещават училище. Същевременно като “екстра” се добавиха безплатните закуски – добра като иницатива практика, лишена от смисъл. Закуските са един прекрасен пример за размяна на интереси. Срещу някаква дневна финансова разкладка на децата се сервират пълни буламачи – тесто с имитация на месо или сирене и невероятно вредните химически сокчета, които във всяка улична лавка струват десет стотинки.
Също добро решение на властта е да въведе, едно премахнато отдавна изискване – незавършилите осми клас да нямат право да се явяват на изпит за любители шофьори. Предишната разпоредба бе една груба политическа и национална грешка – неграмотници с първи или втори клас бяха допускани до изпит за шофьор. Ами съответният некадърник не знае азбуката, а взел листовките – как? Пълен парадокс!
Стъпка към реформите в образованието направи не съответното министерство, а сдружението на частния бизнес, което заяви, че все повече ще стават образователните прагове при наемането на работа. За нещо, останало от времето на социализма – едно от малките добри неща, трябваше да се сети властта. И да сложи законова наредба – на работа в средно нормални за интелекта и труда предприятия да не могат да бъдат назначавани хора поне без основно образование. Като се има предвид, че вече има липса на работна ръка, хората без необходимия ценз образование да могат да работят – ама не в предприятия, където има конкурсно начало, а на полето, в краварници, овчарници и т.н. Частният бизнес провежда кастинг вече дори и за строителни работници.
Лошото е, че когато Министерството на образованието прави решения за реформи, то не се допитва до масовата част от нацията, имаща пряко отношение към просветата. Реформи се правят в екипните министерски съвети, ползват се “експертни” мнения, незнайно на обществеността какви и на каква база се правят обобщенията.
Кой експертен съвет реши, че издръжката на един ученик струва еди- колко си лева? На каква сравнировъчна база, на какво общоконсенсустно от различните институции мнение? При положение, че всеки месец средствата и консумативите, както за всяко домакинство, така и за всяко училище и респективно дете - скачат непрекъснато? Чудесно е, че се въвеждат делегирани бюджети, т.е. всяко школо да получава на калпак пари за всяко дете. По този начин се въвежда реална цифра на ученик съпоставимо с училищен персонал. Ама не може така, както бе в плановата социалистическа икономика – даваме цифра и – край! Цифрата за издръжка на дете трябва да варира всеки месец съответно с инфлацията и повишаването на цените.
- “Проблемът” с преподаването на частни уроци
Преподаването на частни уроци стана ябълката на раздора между образователното министерство, синдикатите и учителската гилдия в споровете по време на стачката. На първо място искам да застъпя тезата, че много по-малко от половината преподавателски състав в страната ни не практикува тази дейност. Това важи особено за средните и малките населени места в България. Смятам, че е порочна практиката на преподаване на частни уроци от учители на собствените им ученици. Но когато неграмотността е тотална и лично родители пожелаят децата им да вземат частни уроци от независими преподаватели – къде е тук престъплението?
Министерството на образованието въведе задължителен седмичен час /без допълнително заплащане, а в седмичния хорариум на учителя/, за консултации. Масово е мнението на преподавателите, че почти никой ученик не посещава този консултативен час. Тогава за какво говорим – незаинтересованост на децата и родителите, за които образованието няма особено значение, когато подрастващите имат намерение само да вземат една средна диплома. По друг начин постъпват ученици и родители, които искат децата им да кандидатстват и виждат, че има нужда от допълнителна подготовка.
Неграмотността у децата е на такова ниво, че показателите са ужасни. Задавало ли си е въпроса Министерството на образованието не къде са причините, а къде са корените на това явление? При всички положения това не са учителите.Корените са в тоталното нечетене на книги и въобще на вкякакъв вид писмен материал, в гледането на филми, които не са със субтитри, а гласно преведени, в непрекъснатото боравене с латиница в Интернет.
3. Толкова спорния между ученици, родители и учители казус – “матурите”
Матурите се превърнаха в “проблем”, който изкуствено родиха учениците, редом с учителската стачка преди години. Матури трябва да има заради два много важни фактора. Първият е, че диплома, с която може да се кандидатства във ВУЗ, се допускат ученици, меко казано неграмотни. Техният документ е плод на субективно поставяне на оценките /в добрия за ученика смисъл/, за да може той да вземе диплом, а пък и паралелката в съответното школо да си изкара “мандата”.
Вторият и много важен въпрос – защо трябва да има матури, е свързан с кандидатстването във ВУЗ. Реторичен е въпросът, който години задавам – защо МОНМ непрекъснато говори за корупция в средното образование, а дума не обелва за хилядите сигнали във висшето? Емблематични са изключително многото сигнали за “купени” кандидатстудентски изпити, оттук нататък в процеса на “висшето” обучение дирята не може да им се хване.
Затова трябва да има матури – такива, проведени от голяма, независима учителска колегия, която да няма нищо общо с корупционната практика на “приемите” във ВУЗ. И тези ученици, които искат да кандидатстват висше образование, да могат да получат това право само с добра оценка от матура.
- Как университетите подпомагат неграмотността на бъдещите си студенти?
Само преди броени дни Факултетът по журналистика обяви, че от приемния изпит за специалността отпада български език и литература. За каква реформа в положителен аспект говорим, уважаеми Деканат на факултета? Как ще обучавате бъдещи журналисти, дори говорители в национални и регионални медии, когато си нямат и хал-хабер от пълен род, просто или сложно изречение с подчинено съставно изречение?
4. Учителите – безплатна продукция за платената добре “работа” на университетските преподаватели
Влизайки досега без матура, само с “приемен” изпит, завършилите средно образование мераклии, могат да избират между много “специалности”. Казвам мераклии, защото досега бе необходимо да се сдобиеш само с диплом за завършено средно образование без особена трудност – без да корумпираш. Оттук насетне идва корупцията – влизаш във ВУЗ без проблеми, след като си платиш. А оттук нататък – специалности бол! Само да имаш пари!
- Уважаемо МОН – къде трябват съкращения – в училищата или във ВУЗ-вете: справка ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград:
Матурата по български език заменя изпитите по 28 специалности, включително право, международни отношения, счетоводство и контрол, стопанско управление, маркетинг, туризъм, 9 педагогически специалности, филологии, философия, социология, културология, психология, социални дейности и връзки с обществеността.
Къде е сблъсъкът на интереси – в училищата или във ВУЗ-овете, които бълват непрекъснато нови “специалности”, от които пазарът на работна ръка няма нужда? Нека Министерството на образованието направи един елементарен маркетинг – колко от завършващите някаква специалност почват работа по нея. Резултатът ще е трагичен – ама не за средното образование, а за висшето. Нека тогава образователните експерти да се замислят – къде да се провеждат по-значими и болезнени реформи.
No comments:
Post a Comment