7 глава на повестта "След тютюна"

7

Павел се завърна от Швейцария без изпълнена задача. По съвсем легален и законен път той направи постъпки в банките като законен наследник на Борис Морев за информация по авоарите на брат си. Всички банки бяха много любезни и направиха пълни справки. Сметки на тютюневия магнат Борис не съществуваха. Това беше изключително загадъчно и интересно. Дори съветският колега на Павел от НКВД не повярва в тази информация, като смяташе, че тук има някаква западна капиталистическа игра. Но швейцарските ръководства на банките бяха перфектни – дадоха пълни извлечения за сметките на български граждани – никъде не фигурираше името на Борис Морев – нито като влагащ финансови средства клиент, нито като теглещ такива.

Генерал Морев отново бе извикан в Централния комитет на БКП. Предишния ден Лила бе родила момиче. Вечерта Павел отпразнува радостта със свои другари партизани. След многото бутилки руска водка, стана въпрос как да бъде кръстено момичето. „Ще бъде Стефка – категоричен бе Павел, - на името на покойния ми малък брат, който загина в капиталистическия затвор!“ След дълги спорове, другарите му го убедиха да не кръщава първородното си дете на мъртъв човек. Тъй като е родено с много любов, те предложиха и избраха името Люба – все пак да е и руско...

С малко натежала глава Павел пристъпи в коридора на Централния комитет. Беше в абсолютно неведение кой и за какво го вика. Изчаквайки половин час в полутранс, генералът получи информация:

• Извинявайте, другарю генерал, но трябва да отидете в Министерския съвет. - почти засрамено се обърна към него портиерът, затваряйки телефона. - Наредиха да се явите при министъра на външните работи.

Павел Морев бе приет от министъра на външните работи професор Петко Стайнов.

• Здравейте, другарю генерал. Поздравявам Ви за новородената Ви дъщеря!
• Благодаря, другарю министър! Предполагам, че не само това е поводът да бъда извикан тук...
• Разбира се. Е, как сте? Вашата мисия в Швейцария мина неуспешно.
• Направихме всичко възможно, другарю министър! Предполагам сте прочели не само моя доклад, но и този на съветския колега от НКВД.
• Да... разбира се. Никога не можем да бъдем сигурни в доклада на едно лице, та дори и било наш другар. Винаги е необходимо да се прави сверяване и с информацията на съветските другари. Вие нямате никаква вина за неуспеха на мисията. Наистина просто Вашият брат не е вложил капиталите си в швейцарски банки. Това беше едно заблуждение, което ни бе внушено още от преди 9 септември – че Швейцария е единственото убежище за капиталистически авоари. Но според едно последно разследване на НКВД още една държава е обект на привличане на капитали. За съжаление оттам ние не можем да получим никаква информация, както не можем да получим и информация за много хора, работили за фашитска Германия, които са се укрили там.
• Коя е тази страна, другарю министър?
• По ирония на съдбата това е страната, която Ви е любима след България и Съветския съюз и където прекарахте няколко години като емигрант – Бразилия.
• Не е възможно!
• Възможно е! Съветските тайни служби работят безотказно по отношение на намиране на дири, друг е въпросът, че нищо не може да се направи за предявяване на претенции към сложените пари от брат Ви там. Бразилските закони нямат нищо общо с европейските, латинският свят е друг свят! Но не това е причината за днешния ни разговор, бъдете спокоен.
• Слушам Ви, другарю министър!
• Както Ви е известно, след победата на социалистическата революция у нас БКП , респективно - коалицията ОФ, заедно със съветските власти създадоха един временен властови орган в България – Съюзна контролна комисия.
• Да, запознат съм, но само схематично.
• Така... Председател на СКК е емблематичният за великия Съветски съюз, за България и за всички новообсвободени и вече социалистически държави маршал Толбухин. Заместник е друг голям съветски друга – генерал Бирюзов. Те поемат дефакто, не деюре, пълното икономическо развитие на нашата страна.
• Каква е моята задача?... - с полуотворена от изненада уста попита генерал Морев.
• Централният комитет на партията, чрез съгласуване с Москва, реши да Ви гласува доверието да бъдете деловодител на СКК. Ще водите документите за всяко решение на комисията и ще давате отчет на съветските другари и на нас.

Павел Морев остана безмълвен. За няколко минути съзнанието му премина като през някаква преса. Заклетият воин на партията бе поставен за втори път пред задача, която нямаше нищо общо с досегашната му работа и борба за БКП. Той бе втрещен от някаква новопоявила се боязлива интуиция, но веднага закоравелият му от години партиен дълг я прогони.

• Разбрано, другарю министър! Готов съм веднага да поема новата отговорност!