В ПАМЕТ НА ЛЕДА - СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ПРЕДИ 30 ГОДИНИ, КОГАТО СЕ ЗАПОЗНАХМЕ

                          На неповторимата Леда Тасева

Разкъсвани от дневната умора,

погълнати от сенки и мъгли,

разпънати от клюките на хората,

от собствени тревоги и вини,

не можем винаги да бъдеме величия,

огрени от неземна светлина.

От сенките на толкова различия

изгубихме не малко топлина.

Изгнаници не сме били, не можем

да бъдем все до своя край сами.

На чувствата във тайнственото ложе

от много необятност ни боли…

И се кръстосват делници в тъгата,

и се разливат в синкавия свод.

Нещастие бе самотата

и за самотницата Мод.