ПРЕДИ ДЕСЕТ ГОДИНИ НАПИСАХ ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ, ЗА КОЕТО СЕ СЕТИХ СЕГА, КОГАТО СЕ ЗАВЪРНА ЕДНА МОЯ СТАРА ЛЮБОВ, КОЯТО НЕ БЯХ ВИЖДАЛ 9 ГОДИНИ! ПРИПОМНИХМЕ СИ МНОГО СТАРИ И КРАСИВИ СПОМЕНИ, КОИТО ДОРИ В КРАСИВИЯ ПЛОВДИВ Й ЛИПСВАТ!
НА МОИТЕ
БИВШИ МОМИЧЕТА
Със вас от
красота изпепелявах
и изтръпвах
от непостоянен страх.
Потапях се
във лютата жарава
на чувства
и на много сладък грях.
Боляхте ме,
когато бяхте с мен
и ви зовях
далечни, много истински,
когато нямаше
ви в моя ден.
Вината е
табу! Всеки е човек
и всеки може
всеки да обича.
И в нашия
любовно болен век
никой в
чувства днес не се зарича.
Но страх ме
е еднакъв в този свят
да бъда, като
всички други хора.
Във моя луд
житейски кръговрат
аз се
надбягвах, стенех от умора,
че вас да ви
достигна не успях,
а да остана
сам при себе си, не исках.
Вървете
напред! По-добре
и повече ще
ви обичам аз далечни.
Щом не успях
да ви запазя, то поне
ще бъдете
във спомените вечни
No comments:
Post a Comment