СЛЕДНОВОГОДИШНО

ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ, КОЕТО НАПИСАХ ПРЕД 22 ГОДИНИ И Е ВКЛЮЧЕНО В ПЪРВАТА МИ СТИХОСБИРКА „НЕВИННИ КАТО СЪНИЩА“. ПОСВЕТЕНО Е НА ЕДНА МОЯ ГОЛЯМА ЛЮБОВ И СЕ НАДЯВАМ, ЧЕ ЩЕ ВИ ХАРЕСА!

С Л Е Д Н О В О Г О Д И Ш Н О

УСТАТА МИ ПРЕСЪХНА ОТ РЕДУВАНЕ НА ШЕПОТ И МЪЛЧАНИЕ

И СПОМЕНИТЕ РАЗПИЛЯХА В ХАОС ЦЕЛИЯ ПОТОК ОТ МИСЛИ.

ЕДНА ГОДИНА СИ ОТИДЕ, ПОЗДРАВЯВАЙКИ ЖИВОТА МИ СЪС ПЕСЕН,

И НОВАТА ДОЙДЕ КАТО НАТРАПЕНО ПРИСЪСТВИЕ СЛЕД СЪН.

НАЗДРАВИЦИТЕ ОТШУМЯХА И ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖИ ДА КРИВОЛИЧИ

ПО СТРЪМНИТЕ ПЪТЕКИ, ИЗТЪКАНИ ОТ БЕЗУМИЕ И ЕРЕС.

И НИЕ С ТЕБЕ, СКРИТИ ОТ ПРОКЛЯТИЯ И ХОРСКИ ПОГЛЕДИ

ПОКРИХМЕ СЕБЕ СИ С ЧЕРУПКА ОТ ДЕБЕЛООЧИЕ,

ЗАГЛЕДАНИ ВЪВ СПОМЕНА И В СОБСТВЕНАТА СИ ПРИБЪРЗАНОСТ,

РАЗПЪНАТИ ОТ ВСЕВЪЗМОЖНИ ГРЕХОВЕ И СТРАСТИ,

РАЗЯЖДАНИ ОТ БЛУДКАВА СУЕТНОСТ, НЕПРИМИРИМОСТ И БЕЗГРИЖИЕ

НЕ СЕ ЗАВЪРНАХМЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ, ЗА ДА СЕ СТОПЛИМ.

СНЕГЪТ НАСТИЛА ВСИЧКИ ПЪТИЩА, ПРОЗОРЦИ И ВРАТИ,

РАЗКОЛЕБАНО, ЩАСТИЕТО НИ ЗАДЪХАНО ТРЕПЕРИ.

АЗ МРАЗЯ ДУМАТА АЛТЕРНАТИВА – ТЯ Е СТРАШНА,

И ВЪПРЕКИ ТОВА, ИЗМРЪЗВАЙКИ ОТ СТУД, ОЧАКВАМ ТЕБЕ ИЛИ САМОТАТА.