15 ПРЕДПОСЛЕДНА ГЛАВА НА РОМАНА

15

Дойде следващата година. 1973-та обаче се оказа най-напрегнатата в професионално отношение за журналистката Люба Морева. В международно отношение това бе една драматична година, която обаче рефлектира върху журналистическата работа, която адекватно трябваше да отразява отношението на „народната маса“, което да е напълно съвпадащо с официалната партийна линия на страната.

Най-важното и гръмоносно международно събитие на социалистическия лагер дойде от Чили. Там бе извършен военен преврат, начело с генерал Пиночет, който свали внесената от СССР „революция“. Същата година арабските държави Египет и Сирия нападнаха еврейския Израел. Пак през тази година студентите от Атинската политехника направиха огромни протести срещу военния режим и диктатурата в Гърция.

От всички вестници множество журналисти трябваше да пътуват в командировки в страната и от произволно избрано от партийните секретари населени места да направят анкети и мнения на обикновените „социалистически труженици“ по отношение на тези световни събития. Разбира се, те напълно трябваше да съвпадат с официалната партийна и държавна позиция по тях. За Люба това бе годината с най-много командировки.

Най-драматичната командировка за журналистката в селата на Гоцеделчевско. Бе изпратена там да отрази как върви подготовката на новия земеделски сезон. Да провери в какво състояние се намират ТКЗС-тата, членовете им. Нарочно и специално Люба бе изпратена в селата с населението, което изповядва ислям – Брезница, Корница и Лъжница. Съвсем наскоро там бе извършена насилствена смяна на имената на хората от мюсюлмански на християнски.

Люба завари една голяма човешка трагедия. Тя срещна едни обидени, обезверени и съсипани хора. Те бяха категорични, че няма да сеят тютюн – земеделски отрасъл, от който България получаваше голямо перо в бюджета, заради големия износ на цигари в братския Съветски съюз. Органите на милицията непрекъснато шетаха по селата, но Люба нямаше проблем за работата си по репортажите. Имаше една особеност обаче – преди да отиде в трите села, тя бе извикана в Районното управление на МВР в Гоце Делчев, където беше предупредена, че трябва да пише само по задачата й – подготовката за земеделската работа. Всичко друго, което види и чуе, трябва да остане напълно засекретено дълбоко в нея.

През деня Люба бе развеждана из ТКЗС-тата в трите села и съвсем протоколно й бяха давани сведения от председателите на кооперациите, разбира се, придружавани от партийните секретари. От сутринта до обяд бяха официалните срещи на Люба, които тя трябваше да запише дословно. Следобедите й в селата бяха свободни. Ръководните партийни и политически шефове спокойно я оставиха да бъде там, заради заявката на Люба, че ще пише и географско-исторически очерци за селата. Сутрин и вечер я вземаше кола на Общинския народен съвет в Гоце Делчев и я оставяше в гоцеделчевския хотел „България“.

На третия ден, последния от командировката, сутринта Люба помоли шофьорът вечерта да не идва да я вземе. Третият ден от командировката бе село Лъжница. Предишният ден обаче тя бе в село Корница, където следобяда се бе запознала с едно семейство. Те започнаха да разказват трагичната си съвсем близка история по сменяне на имената. Започнали бяха един съвсем интимен и откровен разговор, който бе прекъснат от колата, която дойде да я вземе. Люба страшно заинтригувана от историята и те й предложиха на следващата вечер да спи у тях.

След последната рутинна работна среща с председателя на ТКЗС, партийния секретар и актива на кооперацията в Лъжница, Люба седна на една стая в единствения ХОРЕМАГ. След час дойде една каруца от Корница – семейството, което я покани да отседне вечерта у тях.

Цял следобяд и нощ Люба прекара в разговор с Фатме и Мустафа Чаушеви. Гостоприемните мюсюлмани извадиха от килера си от всичко, което имаха – туршия, лютеница, телешко месо. Бяха приготвили дори специалитета на селските хора от Гоцеделчевско – качамак, както и традиционния десерт за вярващите в Мохамед – халва. На Люба обаче не й бе до ядене. Тя бе дошла да чуе една покъртителна история която семейството бе започнало да й разказва предишния ден.

С много болка и сълзи в очите родителите разказаха една семейна трагедия. Подготовката за смяна на имената, което наскоро партийната и държавната репресивна машина извърши, била замислена няколко години преди това. Те са имали информация и когато в началото на тази година получили информация, че процесът е задействан и ще бъде реализиран, цялото село настръхнало. Мъжете не спали по цяла нощ, а са прекарвали нощта в очакване край огън в центъра на селото. На-накрая това се случило. Огромни милиционерски части пристигнали, но получили опълчение от страна на населението. Получил се голям физически сблъсък, разбира се, победителите са въоръжените органи на властта. В смутните събития загинали трима мъже от Корница, а няколко били ранени. Сред ранените бил и синът им Пейхан, който след няколко дни починал от раните си. Други деца Фатме и Мустафа нямали, жената едва е била родила единствения им син, когото загубили в една справедлива борба в името на личното право всеки човек да избира името си.

И Мустафа, и Фатме, и Люба плакаха много... След това Люба разказа личната си история с любовта си с Венелин, който я е оставил. Разказа и за детето, което е трябвало да роди и да бъде задължена да го остави в Майчин дом. Семейство Чаушеви обаче плакаха повече от журналистката, когато слушаха нейната лична история.

В късните часове на нощта, след многоминутно вглъбяване на всеки в себе си, семейството се спогледа многозначно. „Хайде да хапнеш, цяла вечер нищо не яде, ще те оставим за малко, сигурно се притесняваш от нас! - каза Фатме. Люба реагира, че не е гладна, но те настояха да я оставят за петнадесетина минути. Излязоха, докато ги чакаше Люба опита само баклавата и пушеше непрекъснато. Като се върнаха, Мустафа и Фатме обявиха на Люба своето решение – те ще потърсят сина й Павел в Майчин дом и ще направят постъпки да го осиновят.

Люба отвори изненадано уста, наддаде лек радостен вик и... припадна.