8 ГЛАВА НА ПОВЕСТТА "СЛЕД ТЮТЮНА"

8

Майката на Павел вече пети ден бе много неспокойна. Тя бе поела сигурен ангажимент пред майката на Ирина, че полковник Мичкин ще уреди въпроса с връщане на пенсията й. Но още нямаше никакво обаждане от негова страна.

Възрастната майка на двама починали синове – Стефан и Борис, нямаше голямо желание за живот въпреки високото й социално положение в новото социалистическо общество, благодарение на постовете на сина й - генерал Морев и снахата Лила. Загубата на двамата й синове бе непрежалим удар в съществуването й, но той бе подплатен още повече и с внезапната смърт на съпруга й – Рединггота. По повод четиридесетте дни от смъртта на Борис, бащата поиска да отидат на гроба му в Кавала. Народната власт им отпусна служебна кола и те успяха, с много усложнения, да пристигнат на гроба. Рединггота прегърна кръста на Борис и ридаещ се свлече мъртъв върху него.

На шестия ден, рано сутринта, телефонът в къщата на Мореви иззвъня. Майката на Павел, която не бе мигнала близо седмица изкочи моментално от леглото и вдигна слушалката с трепереща ръка. Обади се полковник Мичкин:

• Другарко Морева...
• Слушам Ви, другарю полковник?
• За Ваше, а и за мое голямо съжаление, няма да мога да помогна на майката на Ирина. Имах огромното желание, но...
• Защо тогава, другарю Мичкин, моля Ви, обяснете!
• Знаете, че на Ирина дължа оцеляването на моето дете... Имах пълното съзнание, че съм задължен на нея, респективно на нейната майка. Не Ви се обаждах няколко дни, защото правех пълни постъпки от моя страна пред всички органи. Надявах се на положителен резултат. Навсякъде обаче срещах отпор. Заинатих се и реших да проуча откъде идва тази категоричност в отказите. Оказа се, че вземането на пенсията на майката на Ирина е станало с личната протекция на една наша другарка и сега във висшите ешелони на новата ни социалистическа власт. Това е партизантката Варвара.
• Ясно, разбирам Ви, другарю Мичкин, безпомощен сте... Но откъде идва личното отношение на тази другарка към възрастната жена? Какво й е направила тази безпомощна старица?
• Проучих ситуацията чрез едни мои тайни разпитвания сред наши другари и бивши партизани. Ще Ви кажа, но ще Ви помоля разговорът да си остане между нас!
• Разбира се, другарю полковник, все едно не сме се чували!
• Варвара е била влюбена в Динко, помните ли го? Наш партизанин, който загина в едно сражение, братовчед на Ирина. Той е бил влюбен в нея. По време на решаващата битка с вражеските фашистки сили край Кавала, той беше смъртно ранен. Точно тогава по шосето партизанският отряд спря кола, в която са бяха Ирина, немският тютюнев магнат фон Гайер, служителя на „Никотиана“ Костов и - ковчега на Борис. Пренасяли са трупа от Солун за погребение в Кавала. Помолихме Ирина да помогне на ранения командир Динко. Тя веднага се озова, отиде при него, познали се, опитала всичко да му помогне, но... Динко за последен път й се обяснил в любов и починал от раните си. Варвара чула всичко това и окончателно и зверски намразила Ирина. Побесняла, и по нейна заповед, без съд и присъда, веднага разстреляха спътника на Ирина – фон Гайер.
• Благодаря Ви, другарю Мичкин! Бог да бъде с Вас!
• Моля Ви, за нищо, другарко Морева! Но... какъв Бог! Такова отживяло буржоазно понятие вече не съществува! Ще бъда горд ако Партията бъде с мене и аз с нея!

Майката на Павел бе съкрушена. За втори път тя се почувства излишна в новото общество. Първия път бе, когато Рединггота бе покосен от сърдечен удар на гроба на Борис, сякаш с едната си ръка прегръщаше сина си и неговия свят, а с другата ръка отричаше новия социалистически свят.

Съзнаваща безнадежността на положението, майката на Борис и Павел нямаше сили да се срещне очи в очи с бившата си сватя. Тя изпрати по едно дете бележка до нея, с която й съобщаваше, че нищо не може да бъде променено.

Майката на Ирина получи бележката. Половин час тя не искаше да я отвори, стоя на колене с молитви към Бог пред малкото кандило в стаята на Ирина, което не бе угасвало от нейната смърт. След това отвори бележката, прочете я и още веднъж се прекръсти пред иконата на Богородица. Облече черните си дрехи, взе ножица и отиде в градината да отреже един голям букет от хризантеми.

Горда в празничното си траурно облекло възрастната жена се отправи към гробището. По пътя минаваха партизански деца с велосипеди и крещяха в екстаз към нея:

• Буржоазна баба! Още ли си жива!!!

Съпругата на Чакъра стигна до гробището на Дупница, отминавайки детските ругатни без никакво внимание. Доближи се до двата гроба – на съпруг и дъщеря едва-едва. Огромният паметник на Чакъра, изграден от нея и Ирина, бе разрушен – млади и бъдещи чавдарчета, деца на новите стожери на „народната власт“ бяха направили мрамора на малки парчета.

Майката на Ирина раздели големия букет от хризантеми на две, положи ги на двата гроба, извади от торбата ножицата и я заби в корема си.