КАПИТАНОВА СЧУПИ КРИЛЕТЕ НА ГЪРМЕНСКИЯ "СОКОЛ" АХМЕД

Минка Капитанова, която при предишния си мандат беше издигната от ДПС, спечели изборите в община Гърмен, сочат резултатите от вота на местните жители на община Гърмен.. На балотажа за кмет гласуваха 9959 избиратели, което прави 79,13 % от имащите право на глас. Капитанова ще продължи да управлява община Гърмен за втори пореден мандат. Минка Капитанова има с над 1000 гласа повече от опонента си Ахмед Башев, бивш кмет на Гърмен и ексдепутат. 

На първи тур Башев имаше 37,17 % подкрепа, а Капитанова - 31,03 %. Веднага след редовните избори обаче своята подкрепа за досегашната кметица обявиха от щабовете на неуспелите кандидати - Сергей Младенов от ГЕРБ и Галип Мисирков.

Загубата на Ахмед Башев, известен още като агент "Манол", е голям шамар за ДПС и за лидера  му Лютви Местан. По време на предизборната кампания Местан застана лично зад Башев и обяви на предизборен митинг, че той е гърменския сокол, който ДПС взели за кратко в София за депутат, но сега  искат да го върнат като кмет. 

До късни доби хиляди жители на всички села в общината виха дълги хора на площада в Гърмен, радвайки се на победата на Минка Капитанова. Еуфорията бе пълна при обръщението на старата-нова кметица: „Крилете на „соколите“ се пречупиха! Благодаря ви, избиратели мои! Ще продължим да работим заедно с вас!“

Жителите на Гърмен коментираха двете последни знакови загуби за Ахмед Башев като кармични. Тази година той загуби надпреварата за кметския стол в Деня на будителите – 1 ноември. А на последните парламентарни избори миналата година той мажоритарно бе изместен за депутатското място Муса Палев на свещения празник Курбан Байрям.

На площада в Гърмен бяха представители на много партии, всички подкрепящи Капитанова за втория тур. Повечето от тях бяха симпатизанти на ДПС, които лично симпатизират на кметицата, изключена преди година и половина от партията на тайно събрание на общинската организация, без тя да бъде уведомена и дори поканена.

Откъде всъщност идва размазващата победа на Минка Капитанова? Всъщност тук въобще не проигра партийният вот, а личностният. Въпреки че досега 25 години ДПС безапелационно печелеше още на първи тур, сега имаше балотаж, а на него ДПС загуби.

Това не е партийна загуба, коментират жителите на община Гърмен, а личностна. Проблемът на ДПС е, че заложи на губеща личност като Ахмед Башев. Той стана заложник на ромите от Кремиковци, на които разчиташе да му гарантират кметския стол за пореден мандат, коментира Иван Терзиев. Всъщност парадоксът е, че досега най-много гласове от всички села в общината Башев е получавал от общинския център – Гърмен. След ромското меле през май обаче, когато всички разбраха, че е сценаризирано от бившия кмет и депутат, гласовете за Капитанова надделяха.

Според симпатизанти на ДПС кадровата политика по места е много лоша, затова се стига до лоши местни резултати. Много привърженици на партията не могат да забравят, че на изборите за третия си мандат през 2007 година, когато Ахмед Башев не бе номиниран от ДПС, спечелил, заяви пред телевизионните медии: „Препоръчвам на лидерите Алиосман Имамов, Ведат Хюсеин и Верхат Топчиев да се обесят. Но преди това да оставят по едно писмо, че никога няма да се занимават с политика.“

Въпреки че да подкрепи Башев, и го нарече „гърменския сокол“, дойде лично лидерът на ДПС Лютфи Местан, симпатизанти на партията отчетливо забелязаха отсъствието на втория по значимост партиен лидер и местен човек Алиосман Имамов. Според Исмет Барбутев от Абланица, родното място на Имамов, Башев не е долюбван в централните редици на ДПС, именно защото лидерите са паметливи и не прощават дори стари, люти изказвания. Именно заради неспечелилия Башев общинските съветници на ДПС в Гърмен от десет - в миналия мандат, падат наполовина – петима. БСП за първи път от 26 години остана без общински съветник, но парадоксално Движение 21 на Татяна Дончева вкара трима.

Още един парадокс на изборите в неделя бе забелязан. В село Дебрен на балотаж останаха двама кандидати – досегашният кмет Изер Чаушев от ДПС и Тюркян Ходжова от БСП. Национално доскоро коалиционните партии издигнаха отделни кандидатури. Ходжова спечели изборите, които упорито оспорваше преди четири години. Тогава отново за кмет на Дебрен бяха двамата кандидати, но Чаушев победи Ходжова само с един глас.

ИДЕИ КЪМ БЪДЕЩИЯ КМЕТ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Настана поредната предизборна кампания за местна власт. Досегашният кмет Владимир Москов специално призова избирателите да дават идеи за реализация в бъдещото управление. Другите двама кандидати – Георги Андонов и Илия Шербетов също са отворени за мнения на граждани.

Искам да актуализирам две мои отдавнашни идеи – предложения, които в годините бяха виждани и подминавани. Отправям ги и към тримата кандидати за кмет на общината.

Първата е чисто морална. Става въпрос за доайена на неврокопската журналистика – Георги Гавалюгов. През декември ще се навършат 6 години от неговата кончина. Гавалюгов освен медиен доайен е един изключителен местен творец – автор на много песни на прочутия в цялата страна и в чужбина Неврокопски ансамбъл. Преживе големият местен творец успя да види само една своя стихосбирка, която бе издадена от покойния софийски меценат, журналист, издател и бизнесмен Тодор Минев. Едва след смъртта на бай Георги, акто си му викахме колегите, общината издаде втората му стихосбирка.

Георги Гавалюгов е емблема. Той бе и един от видните актьори в съществуващия до преди 26 години самодеен театър на Гоце Делчев.

От 3 годии съм издигнал идея името на Георги Гавалюгов трябва да бъде кръстена някоя нова улица в Гоце Делчев. А нови улици – бол, никнат като гъби, за щастие, благодарение на разширяващото се строителство в града.

Втората ми идея предложение не е морално,а практическо, но отново е свързано с културата. Гоце Делчев има почти всичко. Няма единствено Летен театър. А той е необходим като атракция, която ще може да вкара вътре зрители за най-различни летни мероприятия и да възпитава младежта в култура.

Ще дам идея за място на такъв Летен театър. Жалко, че авторите на проекта, по който вече се изгради парк „Панорама“ не са се сетили да включат такава идея. Там е пълно с беседки, „мини“ амфитеатър, спортни обекти, каквито има навсякъде, но... със спортни обекти в града е пълно.

Закритата ни спортна зала е пред пускане. Това е супер постижение за града. Тя ще приюти много спортове, между които и волейбола. Тогава се обезсмисля откритото волейболно игрище зад парка „Панорамата“. То всъщност от години е неизползваемо. Ето терена, на който трябва да се изгради Летен театър. Предимство е и, че пътят от улица „Стара планина“ до там по проекта за завършения парк е рехабилитиран. Предимство на терена за театър е, че е изолиран от града и децибелите на звука няма да притесняват жителите на Гоце Делчев.

При добро желание който и да стане кмет на община Гоце Делчев, може да възложи на екипа си, който се занимава и изготвяне на проекти с европейско финансиране, да направи един за Летен театър.

ТРАГЕДИЯ НА МОЯТА УЛИЦА!

Днес следобяд в Гоце Делчев бе транспортирана от Германия убитата Диана Крумова. Една от най-красивите ромки от махалата в Гоце Делчев бе наръгана с нож преди два дни в заведение в Мюнхен, след лют роднински скандал. Той се разразил между съпруга на сестра й – ромът Ангел Рамов - Папика и нейния съпруг – българина Стоян Влахов – Гената. След голямата разправия между баджанаците, криминално проявения и в родния си Гоце Делчев Ангел Рамов – Папика извадил нож и го забил в балдъзата си Диана, която починала на път за болницата . Убиецът Папика е бил веднага задържан от немската полиция в ареста, а според немското законодателство той може да получи между 15 и 20 години строг затвор.

Стоян Влахов, съпругата му и малкият им син заминаха на гурбет в Мюнхен преди три месеца, а убиецът Папика е там със семейството си от няколко години. В Мюнхен е концентрирана най-голямата ромска емиграционна общност от Гоце Делчев – тя вече надвишава двеста души.

Трагедията разтърси и българи и роми, които не могат да проумеят жестокостта на роднината убиец. Вчера следобяд тялото на младата жена бе посрещнато в къщата на съпруга й Стоян, който заедно със сина им Любомир, който е на две години и половина, се бяха прибрали в Гоце Делчев ден по-рано. Ковчегът с тялото на убитата бе затворен, а транспортирането е било със самолет до София. Погребението ще е в  петък  от 16.00 часа.

СЪСТОЯНИЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ И НЕВРОКОПСКО - В-К "СТРУМА"

За проблемите в образованието, за учителите и учениците, за качеството на родното образование в медиите се шуми само два пъти – за празника на българската просвета - 24 май и за първия учебен ден – 15 септември. А проблемите са много, не са от вчера и не се появяват само когато се зашумява за тях по медиите. На път е да се приеме десетгодишния, отлежавал в Народното събрание, закон за образованието.

Ще разгледам проблемите на национално ниво и на регионално – в Гоцеделчевско.

Управляващите и депутатите си мислят, че с приемането на закона, голяма част от проблемите ще се решат. Не, няма да се решат, а ще се задълбочат. Основно ще се сблъскат двата вида училища – основните и средните. Това ще дойде от решението 8-ми клас да премине към гимназиалния профил. Откъде ще дойде сблъсъкът?

Драстично ще намалеят учениците в основните училища. С липсата на 8-ми клас. Това ще доведе до намаляване на учителските състави. Същевременно ще се увеличат учениците в гимназиите, значителна част от които имат желанието за повече ученици, поради принципа „парите следват ученика“, но нямат материалната база да осигурят нормален и комфортен учебен процес, защото сградите на гимназиите и сега са пълни с ученици. Но гимназиите няма да върнат нито един ученик. Това е заради принципа „парите следват ученика“. Резултатът ще бъде, че основните училища ще се изпразнят като бази, а гимназиите ще пукат по шевовете. Дали няма да преминат на двусменен режим, както беше до 1989 година?

Този принцип дойде след въвеждането на делегираните бюджети, което стана реалност след най-дългата стачка в историята на българската демокрация – тази на учителите през 2007 година. Тя не завърши с пълен успех за преподавателите, но след не и въвеждането на делегираните бюджети, българското училище стана първата система, която се реформира. Хиляди учители бяха съкратени, но за сметка на това заплатите в сферата бяха увеличени значително.

В продължение на 8 години обаче лъсна най-големия негатив на така наречените делегирани бюджети. Заради принципа пари да се дават за ученик, всички училища се стремяха да привлекат бройки, естествено, това рязко намали качеството на образованието. Причината е проста – директорите и педагогическия персонал искат да си вържат бюджета, важното е да има ученици, пък останалото не е от толкова голямо значение. На преден план лъсва апетитът за по-големи заплати. А те идват според броя на записаните в училище. Казвам записани, защото те не са реални, както и не са реални оценките, които се поставят. В гимназиите учениците непрекъснато отсъстват, но отсъствията винаги се извиняват или пък по-елементарното и най-често срещано явление – просто отсъствия не се пишат. Успехът на учениците е висок, двойки в дневниците присъстват рядко и то само през срока, но на поправителни изпити не остава почти никой. Ниското качество на преподаване лъсва на зрелостните изпити. Матурите са огледало на провеждания през куп за грош учебен процес. Все пак не е трагедия един ученик да не е решил едно линейно уравнение по математика, но когато пише „просФета“, „Оченик“ и „ средното образУвание“, нещата граничат с трагичност.

С преминаване на 8-ми клас от основното към средното образование нещата ще станат още по-трагични. Защото заради намаления хорариум часове много специалисти по предмети с малко часове ще останат без работа. Ще се наложи тези предмети да ги водят неспециалисти, които просто ще си връзват другия си недостатъчен като специалност норматив. А повече от ясно е, че основата за познанията на учениците са часовете до 8-ми клас. Оттам нататък гимназиите просто надграждат усвоеното дотогава.

А в университетите положението е още по-трагично. Преподавателите им реват за „бройки“ повече от гимназиалните учители. Те правят четвърто и пето класиране, за да могат да „приберат“ всички, които на първото класиране за получили двойки. Оттук насетне висшист може да стане всеки един, чиито родители могат да му плащат семестриалните такси. Проблемът на зрелостник за университет е веднъж да се запише, завършването не представлява никакъв проблем. Много мои бивши ученици, които завършиха 8-ми клас с тройки и четворки, вече се гордеят с диплома за висше образование.

Каква е рецептата за увеличение на качеството на учебния процес? Много е проста – учителските заплати да не бъдат вързани с броя на учениците, а да бъдат определени. За да не се налага директори и учители, вместо да държат на качеството на преподаване, да бъдат мениджъри и рекламни агенти, които с куп атрактивни измишльотини за школото им да се опитват да привличат“бройки“. Така учениците просто стават „бройки“, които да са записани в училището и всички са налице с униформите си само на училищни празници.

Националното ниво на българското образование си има една чудесна илюстрация – Гоцеделчевско.

Преди 1989 година в Гоцеделчевско имаше само няколко гимназии. Три в Гоце Делчев и в селата Сатовча, Кочан и Гърмен. При тогавашната раждаемост три – четири пъти по-голяма от сегашната. На днешна дата, освен трите градски гимназии, такива има и в селата Брезница,, Рибново, Слащен, Абланица, Вълкосел, както и в селото, станало град преди 20 години – Хаджидимово.

След въвеждането на делегираните бюджети преди осем години, тези гимназиални октоподи основно се занимават с мениджърска и рекламна дейност да си прибират ученици от основните училища на селата. И отново заради финансовия принцип, въведен след стачката преди осем години от тогавашния финансов министър Пламен Орешарски - „парите следват ученика“, ножицата между заплатите на учителите в малките основни училища и големите гимназии е двойна – 500 и 1 000 лева.

Огледало на работата на гимназиалните учители е и един изключително важен момент, за който свидетелстват колеги, които са били командировани в други училища като квестори на матури. В една селска гимназия, на националното външно оценяване по математика, влиза преподавателят и продиктува само няколко верни отговора на теста. „Това е за тройка, оттам нататък – решавайте задачите!“. В друга гимназия пък, на матурата в 12-ти клас учителите директно влизат с готовите теми и ги дават на учениците.

Ученици казват, че има учители в елитни гимназии в Гоце Делчев, които в час си довършват закуската и си пият кафето. За преподаване на урока – ако остане време. Те са доволни, защото по техния пример и те си закусват, а ако се наложи да имат среща, въобще не влизат в час, отсъствия – няма. От сутрин до обяд в елитните барчета на Гоце Делчев не може да се намери място от ученици.

В градския, обновен и красив парк, пейките от ранна сутрин са пълни с ученици – градски и селски. Ако една проверка от инспектората или министерството обаче дойде в училищата – няма да намери отсъствия,в дневниците или ще намери, но в края на седмицата те ще бъдат извинени с някаква „бележка“.

Това е положението – в Гоцеделчевско задачата на зрелостниците е поне да се водят на училище до 12-ти клас. Това е и поръката на родителите. Пък после – вземането на диплома за висше образование е по-малък проблем. Там отговарят мама и тате – ще плащат.

ТРЕТО ЯВЛЕНИЕ НА ПИЕСАТА "СЪСЕДКИ

ТРЕТО ЯВЛЕНИЕ

/на другия ден/

/Виола седи на пейката и пие кафе. Влиза Мунчо/

М.- Здравейте, госпожо! Честит рожден ден! От фацето разбрахме, че днес имате празник!

В.- Мерси! И от компютри ли разбираш, бе!?

М. Ааа, не, аз разбирам от струг, фреза и колелета, ама жената влизала там в онова нещо, та ми каза! Пък аз се ядосах, че не съм разбрал пръв!

В. Вие си се конкурирате с Геновева кой какво ще разбере пръв! И как се разбирате при преимуществото?

М.- Трудно! Когато тя научи повече новини от мен, побива ме понякога. Ама аз не й се сърдя – все пак заврян зет съм тук!

В.- Ох, заврян! Ти си напълно наврян! „Той беше Мунчо! Обесиха го на касапницата. Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.“ Знаеш ли откъде е тоя цитат, бре?!?

М.- Да не е от Вапцаров? Аз само този писател харесвам, щото пише много хубаво за селото! Едни такива мили разкази, дето имаше някакво там... „лук и вкиснало“! Все ми напомнят за у нас, на село!

В.- /На се бе си/ - Ух, говедо! Вкиснал ти е сивият мозък! /На него/ - Това е Вазов бе!

М. - Чел съм и него! И знам още повече – той освен писател е и основател на Вазовските машиностроителни заводи в Сопот! Аз като завърших за стругаро-фрезист, бяха ме разпределили там на стаж!

В. - Ами защо не отиде да попиеш малко култура от Сопот и от тамошните стругове и фрези!?!

М.-А-а-а, да не съм луд! Баща ми даде три телета на партийния секретар и си ме назначиха в тукашния завод! Иначе как щеше да си намеря хубавата ми булка!

В. - Ухх, търкулнало се гърнето, че си намерило похлупака! Хайде, аз отивам до магазина до нас.

М.- И аз се качвам, че трябва да имета и измия пода, иначе ще ям „попарата“ от жената... /Излизат и двамата./

Г./Влиза и сяда сама на пейката, чете вестник/ - „Учени от Мадагарскарския институт по биология са създали генно модифицирани комари, които не смучат кръв, а смучат мазнини. Вече има поръчки от цялото крайбрежие на Флорида.“ Хи-хи-хи, Тази рецепта е само за г-жа Виола!

В./Слушала наблизо/ Ауууу, не те е срам! Аз ли, мари госпожа, имам нужда от това?!? Ами що не погледнеш плътското си творение! Не те е срам!

Г. Госпожо, не го приемайки лично, просто първата ми асоциация дойде с Вас.

В. Асоциация....! Пфхууу! Ти ли ма си обладана от асоциации!?! Откъде такива висши мембрани си придобила, ма, та чак асоциации да ти се прикачват!?!

М. /влиза, чул е./ - Стига сте спорили, телегентни жени сте. Слушайте сега най-новата информация! Седя си одеве в на стълбището в блока и подслушвам онова келеме над нас – журналистчето. Доведе една много готина мадама, направо блондинка! Изглежда бяха пили някъде и слушам – още в коридора тя го пита, като се смее- защо ме доведе у вас, а не отидохме у нас? А той вика – искам да зарадвам комшиите отдолу! Тя пита – как? Той казва – първия път като те доведох, ще се зарадвам само комшията, а втория път, като си тръгваш – ще се радват и двамата с жена му!

Г. – Ах, този изрод! Няма ли да спре да си сменя гостите и обитателите на спалнята му. То апартаментът му не прилича вече на хотел ами на новотел – интерконтинентал!

В. – Кой как може, Геновево! Мунчо, мога ли да те питам нещо?

М.- Стига да не е свързано с работата ми и с личните ми спестявания.

В.- Ти откога не си правил секс с жена си?

М. - /объркано и смутено/ - Не ме връщайте към истории от преди десет години...

Г. -/гневно към мъжа си/ Слушай, млекопитаещо...

/минава Лукия/

В. – Здравей, Лукия!

Л.- Здрасти, госпожа. Здравейте, семейство.

В. -Нещо се изгуби! Разбрах, че на стари години внезапно се е пробудил у теб позабравеният от социализма аграрен порив! Да не си спечелила по селскостопанска програма от Европейския съюз и да отглеждаш зеленчуци ГМО?

Л.- Какво е това? Виж, от социализма помня менгеме, ама гемео не знам какво е...

М. /настрани/ Що менгемета си употребила ти...

Г. /също настрани, към Мунчо/ Пък ти колко си мечтал, ама не си успял!

В.- Лукия, как е реколтата тази година?

Л. -Няма, няма.... Дъждовете и градушките разсипаха всичко!

М.- Нали се върна с пет чанти, ма, лъжкиньо! С двете си очи ги видях!

Л. – Акъл те лъже, Мунчо! Това бяха стари дрехи и обувки. Сестра ми ми ги подари, защото на нея вече не й стават, защото е напълняла, та аз да си ги стесня.

Г. Ти да не си по-слаба от нея?

Л.- От десет години, откакто погребах мъжа, си не съм мръднала в тялото. Помните ли ме тогава?

В. – Разбира се, ти си незабравима! От преди десет години ти не само си запазила фигурата си, но си я и удвоила!

Г. - Само за старите дрехи ли седя няколко дни при сестра ти?

Л.- Не само... Дойде ми до гуша от оргиите на това журналистче. Аз не мога да спя, по цели нощи се вие музика. А аз съм стара жена, вечер си лягам в седем и ставам в пет сутринта.

Г. – Да, непоносим е напоследък! Трябва да свикаме общо събрание и да го предложим за интерниране!

М. – Без право на замяна!

Л.-Така е, и аз разбирам от празненства, ама такива, тихи – хапни си салатките и кюфтенцата, кебапчетата, кърначетата, наденичките и пържолките, пастичките и – в леглото! Как ми липсват социалистическите вечеринки!

В.- Лукия, откога не си била на парти?

Л.- На какво партийно?... мероприятие ли?

В.- Парти, ма, купон!

Л.- Ооо, не ми говорете за купони, цялата настръхвам! Последните бяха през 1991 година, едва успявахме да си купим хляб с тях! С мъжа ми бяхме свикнали да изяждаме по три хляба на ден преди кризата. Но за всичко в тази криза през 91-ва беше виновен световният империализъм!

Г.- На вечеринка, ма, Лукио, откога не си била?

Л.- А че тъй кажете. Май.. отпреди близо 40 години. Тогава така се напих от едно домашно вино, че на сутринта се събудих в едно легло с... мъжа ми!

М.- Сгрешили сте си ролите. Да беше се напил мъжът ти, па ти да се събудиш с друг в леглото.

Л.- Простак си си, Мунчо, личи си, че си от село. То - село - не е обидна дума и аз съм от село, но ти си от износените села.

В.- Ти, Лукио, откога не си била с мъж?

Л.- Откакто мъжът ми почина, Бога ми!

В.- Само не разбрах дали се хвалиш с това или се оплакваш!

Л.- /скромно/ Само веднъж получих една оферта. Един мъж ми предложи: „Би ли спала с мен за сто лева!”

В.- И ти му отказа?

Л.- Естествено. Макар че той няколко пъти повтори – „Моля те, много ми трябват тези пари!”

Г. Каква е разликата между износено и неизносено село, ма, Лукио?

Л. В отношението на мъжете към жените.Това го чух от журналистчето, дето пречи на всички ни. Говореше за вас, Геновево.

М.- И какво е казал?

В. И аз съм го чула. Ти, Мунчо си споделил, че всеки път когато жена ти запее вкъщи, ти излизаш на балкона, за да не помислят хората, че я биеш!

Г. – Олелее, изкопаемо същество, ще видиш ти един бой после!...

"СЪСЕДКИ" - ВТОРО ЯВЛЕНИЕ НА ПИЕСАТА

                                           ВТОРО ЯВЛЕНИЕ

/На другия ден/

В - Здравей, Мунчо, какво правиш?

М.- Ами – я! Седя да видя кой минава, кво да правя!

В. -Така е, аз досега седях на балкона и аз да видя нещо интересно ама – нищооо!

М. - Мани,мани, никаква клюка, тоя град нещо съвсем е умрял! То ако не е оня комшия – боклукът журналист да внася нещо ново в блока – нема кво да коментираме!

В.- Въъъ, верно е! Ти помнеш ле ли онази вечер пак каква оргия направи? Осем човека у тях!

М. Не си права, седем бяха, аз ги изброих на шпионката!

В.- Осем, бе! Ти за каква ме имаш! Знам аз да броя! И аз бях на шпионката!

М.- Като си толкова по-добра от мен, знаеш ли в колко часа дойдоха? В три!

В. - Може да си много по-млад от мен, ама не си по-добър! Аз съм по-сериозна! Те дойдоха в два, ама аз седях докато правеха оргията – в пет си тръгнаха осем, а не седем!

М. Как съм пропуснал кога е дошъл осмият! Сигурно,когато отидох по голяма нужда, тъй много се бях наял.!

В.- Изглагаш се! То и аз имах проблеми с отделянето, но затова си носих леген до вратата и неуморно дежурих на шпионката!

Г.- /влиза, строго/ - Мунчо, ти пак остави апартамента без хляб! Писна ми от теб!

М. - Ама, .. хем тук да гледам, хем да обикалям магазините... да не съм робот или как се казваше - вундуркент!

Г.- Бягай до магазина! /Мунчо излиза/ Ще му дам аз един вундеркинд, откъде пък е научил тази дума, абориген такъв! Къде сте тръгнали, госпожо?

В. - Ох, не знам, как да Ви кажа... Как да ви призная, тъпо е! Децата ми ме зареждат от София с всякакви продукти, двата ми хладилника и двата фризера пращят от пресни продукти, но... Прияли ми са се консервирани зелени домати. Вчера обиколих всички магазини, но никъде няма! Минал бил сезонът! А направо зазъбица ме хваща за тях! Обещаха от един магазин да проверят в склада, та отивам там!

Г.- Ох, госпожо, и ние сме на същия хал! Всичко имаме от село – картофи, ориз, месо, нитроглицерин, ама пусто туй – зелените домати свършиха! Иначе с удоволствие щяхме да Ви услужим!

В.- Е, няма нищо! Ще се поразходя по магазините! /Излиза. Влиза Мунчо./

Г. Къде ходиш, бе крокозабъл? Да не би сега да печеше хляба?

М.- /Ухилено/ - Споко, бе теленце, сега ще ти кажа най-прясната новина, хайде да се качим да си хапнем, че умирам от глад, не съм ял два часа!

Г.- Не ме командвай! Казала съм ти, че когато говориш с мен, трябва да мълчиш! Тръгвай напред!