Втора глава на "След "тютюна"

2

Военният джип се движеше бавно по разбитите от военните действия словенски шосета. Майската нощ спускаше аромат на люляк и барутен дъх. Втората световна война беше приключила и българските участници вече се отправяха към родината си. Никой обаче нямаше настроение на войник, който е победил, макар че България за малко повече от половин година направи завой и участва във военните действия на страната на победилата Германия коалиция. Причините бяха хилядите жертви, които българите дадоха, а и не по-малко новината, че макар и участвала в разгрома на хитлеристка Германия, България ще бъде третирана като победена държава, тъй като до деветосептемврийския преврат е била на страната на Тройната коалиция. От това следваше бъдещо плащане на тежки военни репарации...

Джипът се движеше бавно и трудно. До шофьора тежко и неспокойно спеше генерал Павел Морев, който от време на време се стряскаше, събуждайки се, и пак трудно заспиваше. Един нелогичен, неразгадаем и може би символен сън го стряскаше. Той се опитваше да го пропъди със събуждане, но като заспиваше, сънят отново го връхлетяваше:

Жълтозелени тютюневи ниви. Павел върви, гледа ги и проклина капиталистическите експлоататори. На един тютюнев ред вижда Ирина, която тъжно му се усмихва и му казва: „Защо?!? Защо ме изостави? Аз не исках любов от теб, а само разбиране!“ След това купища тютюневи листа посипваха Ирина и тя се стопяваше в земята.

На задната седалка на джипа седеше Варвара. Тя болезнено наблюдаваше сънните конвулсии на генерал Морев и вътрешно ги преживяваше повече от него. Тя не знаеше за съня, но възприемаше всяка негативна емоция, изразена на лицето на Павел като своя. Варвара отдавна се опитваше да скрие чувствата си към своя началник, но не бе сигурна дали успяваше. Май Павел се досещаше, че в нейното сърце освен революцията, стои само той.

Генерал Морев окончателно се пробуди и запали цигара. Той се обърна с дрезгав глас назад:

• Варвара, остана ли кафе в термоса?
• Не, другарю генерал, има останала само половин бутилка руска водка. - с трепет отвърна Варвара.
• Добре, дай ми я...

Павел надигна бутилката и отпи яка глътка. „Ха, освен на революция, от съветските другари се научих да пия и водка!“ - с тъжна ирония направи констатация българският генерал. През главата му мина мисълта, че започва да прилича на брат си Борис по злоупотреба с алкохола, но веднага намери формула за решение на бягане от проблема: „Брат ми пиеше буржоазен коняк, а аз пия прогресивна социалистическа водка!“

- Другарю генерал, защо спахте лошо? Изглеждате ми доста притеснен! - предпазливо попита Варвара. - Трябва да се радвате, войната свърши, победихме. Вече се прибираме в родината!

• Е, Варвара, много добре знаеш, че наистина се радвам. Но няма как да не бъда притеснен, известно ти е, че Лила е бременна. В писмата си ми пише, че доста трудно понася бремеността.
• Разбирам, другарю генерал. Но това не може да бъде повод да не сте в нормална революционна кондиция, трябва да сте сигурен, че Лила е мъжко момиче, бивш партизанин, тя е понасяла толкова перипетии и несгоди в борбата, няма начин да не се справи с една бременност!

Павел не отговори. Всеки негов отговор би прозвучал несигурно и неубедително. Настина не бременността на Лила беше най-големият му повод за угриженост. Истинската причина бе секретното писмо, което лично му бе донесено от куриер, с което спешно го викат в Министерството на вътрешните работи за поставяне на една много отговорна и сложна задача. Каква е тя обаче, не му бе известено. Защо го викаха отново от Вътрешното министерство?!? Нали с победата на 9 септември и включването на България във войната срещу Германия той бе преместен към Военното министерство?

Павел отново се замисли, опита се да пропъди лошите подозрения, но някакво чувство за несигурност отново се загнезди в него. За да възвърне бойния си дух, той приложи старата и изпитана формула – опита се да си представи достолепната фигура на другаря Георги Димитров на Лайпцигския процес, когато с речта си в ролята на адвокат на себе си разгромява фашистките обвинители. Тази формула винаги досега му бе действала психологически – и в най-отчаяните моменти го е издигала бойко! Но... сега не подейства...