ЕДНО СТАРО ПОСВЕЩЕНИЕ

ДНЕС СЕ НАВЪРШИХА 13 ГОДИНИ ОТ РАЗДЯЛАТА МИ С ПОСЛЕДНАТА МИ ЛЮБОВ! С ДАМАТА СЕ РАЗДЕЛИХМЕ МНОГО ДРАМАТИЧНО И ОТТОГАВА НЕ МОГА ДА СЕ ВБЛЮБВАМ, ЗА КОЕТО Й БЛАГОДАРЯ! ПРЕДИ 8 ГОДИНИ НАПИСАХ ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ, ВКЛЮЧЕНО В СЕДМАТА МИ СТИХОСБИРКА! НЕ ЧЕ НЯМАМ ГАДЖЕТА, НО СЪРЦЕТО Е ИЗСЪХНАЛО! БЛАГОДАРЯ Й, ЧЕ МЕ ПОДГОТВИ ЗА БЪДЕЩИ УДАРИ ОТ ЖИВОТА, КОИТО ВЕЧЕ ИЗБЯГВАМ!

НА МОИТЕ БИВШИ МОМИЧЕТА

Със вас от красота изпепелявах

и изтръпвах от непостоянен страх.

Потапях се във лютата жарава

на чувства и на много сладък грях.

Боляхте ме, когато бяхте с мен

и ви зовях далечни, много истински,

когато нямаше ви в моя ден.

Вината е табу! Всеки е човек

и всеки може всеки да обича.

И в нашия любовно болен век

никой в чувства днес не се зарича.

Но страх ме е еднакъв в този свят

да бъда, като всички други хора.

Във моя луд житейски кръговрат

аз се надбягвах, стенех от умора,

че вас да ви достигна не успях,

а да остана сам при себе си, не исках.

Вървете напред! По-добре

и повече ще ви обичам аз далечни.

Щом не успях да ви запазя, то поне

ще бъдете във спомените вечни