Снежана Влахова е от Гоце Делчев и е на 21 години. Завършила е Природоматематическата гимназия „Яне Сандански“ с хуманитарен профил. В момента е второкурсничка в Националната спортна академия „Васил Левски“ по специалността треньор по ТАЕКУОН – ДО. Още от втори клас започва да тренира бойни изкуства и досега е печелила награди в много национални и международни състезания.
Снеже, откъде дойде любовта ти към бойните изкуства?
Още от съсвем малко дете съм се впечатлявала от бойните изкуства. Бях във втори клас, когато в Гоце Делчев отвори врати първият клуб по ТАЕКУОН – ДО. Като разбрах за новината веднага се записах в него. За този спорт няма ограничение на възрастта, но идеалната възраст за започване на тренировки е била точно моята тогава – втори-трети клас. Първият ми треньор бе Георги Пиринлиев, а по-късно – Георги Мечкаров. Много съм благодарна и на двамата затова, че ми дадоха първата и най-важна основа да продължа напред.
С какво се характеризира този вид бойно изкуство?
ТАЕКУОН – ДО е сравнително ново бойно изкуство. То е корейско, основателят му е генерал Чой Хонг Хи. То е прието официално на 11 април 1955 година. Техниките на това изкуство са подчинени на основата на биомеханични и физични закони. Както всяко бойно изкуство, развива психологическите качества на практикуващите го, и както и другите бойни изкуства основната задача е да се развиват паралелно физическото и духовното израстване.
Трудни ли са първите стъпки и как ти „проходи“ в тренировките?
Всяко начало е трудно, но когато човек подхожда с желание и полага достатъчно труд, нещата се получават. Лично аз винаги съм била много отговорна и ентусиазирана и затова досега съм възприемала всички трудности като предизвикателства и това ме е мотивирало да полагам непрекъснати усилия и да побеждавам. С лекота съм усвоявала всички техники и съм си създавала добра основа за развитие.
Спортната ти кариера само със заниманията в НСА ли се ограничава?
Обучението ми в НСА се ограничава само като треньор по тази специалност. Там аз се изграждам като спортен педагог. Отделно обаче тренирам в клуб ГУМ – ХО. Там мои треньори са Милен Денев – IV – ДАН /майсторска степен/ и гранд-мастър Ким Унг Чол – IХ – ДАН. Отделно в последната половин година се занимавам с Кик-бокс и Муай-тай в клуб „Хан Аспарух“ при треньора Сергей Петров.
Докъде си в развитието си като треньор?
Треньорите ми по ТАЕКУОН – ДО ми предоставиха да водя една от детските групи в нашия клуб. Това са деца на възраст между 6 и 10 години. Мисля, че веднага намерих необходимия подход за работа с тях, защото да се работи с деца е много трудна и отговорна задача. Същевременно този вид комуникация е едно много уникална и обогатяваща. Още от първите тренировки осъществих емоционална връзка между мен и тях и се радвам, че успях да ги насоча към заниманията и да провокирам в тях желание за личностно усъвършенстване. Всички дванадесет деца, които обучавах тази година се справиха отлично на първия си изпит за степен, който се проведе на 14 май и продължавам с тази група и следващата учебна година.
По какъв начин спортът се отрази на формирането ти като личност?
Спортът за мен е един от най-важните фактори в личностното ми развитие. Той ме научи на дисцплина, издръжливост, самостоятелност и твърдост. Научи ме да проявявам отговорност и уважение към себе си и към другите. Бойното изкуство формира в мен ценностите и принципите, от които се ръководя. Мога да кажа, че благодарение на него и мислейки чрез него, досега не съм срещала трудност, която не мога да преодолея. За мен спортът не е само странично занимание, той е философия и начин на живот, и това е нещото, с което искам да се занимавам цял живот.
Освен със заниманията по бойни изкуства, какво друго допълва интересите ти в свободното време?
По принцип имам малко свободно време – от сутрин до вечер съм ангажирана със занимания в академията и тренировките. Но все пак намирам време и за четене – обичам романите на Паоло Коелю, Дж. К. Роулинг и Ронда Бърн. Харесва ми да чета и психологическа литература. Много обичам рокмузиката, посещавам много концерти. Последния, на който бях, бе на Айрън Мейдън в зала „Арена Армеец“. Обичам също да рисувам и да ходя на дълги разходки.
Какво би казала на тези, които сега започват да се занимават със спорт?
Спортът е една добра възможност за изграждане на пълноценна личност и постигане на вътрешен мир. Дава възможност да проявяваме вътрешната си сила, защото както казва Екзюпери: „Най-същественото е невидимо за очите, най-хубавото се вижда само със сърцeто!"
Снеже, откъде дойде любовта ти към бойните изкуства?
Още от съсвем малко дете съм се впечатлявала от бойните изкуства. Бях във втори клас, когато в Гоце Делчев отвори врати първият клуб по ТАЕКУОН – ДО. Като разбрах за новината веднага се записах в него. За този спорт няма ограничение на възрастта, но идеалната възраст за започване на тренировки е била точно моята тогава – втори-трети клас. Първият ми треньор бе Георги Пиринлиев, а по-късно – Георги Мечкаров. Много съм благодарна и на двамата затова, че ми дадоха първата и най-важна основа да продължа напред.
С какво се характеризира този вид бойно изкуство?
ТАЕКУОН – ДО е сравнително ново бойно изкуство. То е корейско, основателят му е генерал Чой Хонг Хи. То е прието официално на 11 април 1955 година. Техниките на това изкуство са подчинени на основата на биомеханични и физични закони. Както всяко бойно изкуство, развива психологическите качества на практикуващите го, и както и другите бойни изкуства основната задача е да се развиват паралелно физическото и духовното израстване.
Трудни ли са първите стъпки и как ти „проходи“ в тренировките?
Всяко начало е трудно, но когато човек подхожда с желание и полага достатъчно труд, нещата се получават. Лично аз винаги съм била много отговорна и ентусиазирана и затова досега съм възприемала всички трудности като предизвикателства и това ме е мотивирало да полагам непрекъснати усилия и да побеждавам. С лекота съм усвоявала всички техники и съм си създавала добра основа за развитие.
Спортната ти кариера само със заниманията в НСА ли се ограничава?
Обучението ми в НСА се ограничава само като треньор по тази специалност. Там аз се изграждам като спортен педагог. Отделно обаче тренирам в клуб ГУМ – ХО. Там мои треньори са Милен Денев – IV – ДАН /майсторска степен/ и гранд-мастър Ким Унг Чол – IХ – ДАН. Отделно в последната половин година се занимавам с Кик-бокс и Муай-тай в клуб „Хан Аспарух“ при треньора Сергей Петров.
Докъде си в развитието си като треньор?
Треньорите ми по ТАЕКУОН – ДО ми предоставиха да водя една от детските групи в нашия клуб. Това са деца на възраст между 6 и 10 години. Мисля, че веднага намерих необходимия подход за работа с тях, защото да се работи с деца е много трудна и отговорна задача. Същевременно този вид комуникация е едно много уникална и обогатяваща. Още от първите тренировки осъществих емоционална връзка между мен и тях и се радвам, че успях да ги насоча към заниманията и да провокирам в тях желание за личностно усъвършенстване. Всички дванадесет деца, които обучавах тази година се справиха отлично на първия си изпит за степен, който се проведе на 14 май и продължавам с тази група и следващата учебна година.
По какъв начин спортът се отрази на формирането ти като личност?
Спортът за мен е един от най-важните фактори в личностното ми развитие. Той ме научи на дисцплина, издръжливост, самостоятелност и твърдост. Научи ме да проявявам отговорност и уважение към себе си и към другите. Бойното изкуство формира в мен ценностите и принципите, от които се ръководя. Мога да кажа, че благодарение на него и мислейки чрез него, досега не съм срещала трудност, която не мога да преодолея. За мен спортът не е само странично занимание, той е философия и начин на живот, и това е нещото, с което искам да се занимавам цял живот.
Освен със заниманията по бойни изкуства, какво друго допълва интересите ти в свободното време?
По принцип имам малко свободно време – от сутрин до вечер съм ангажирана със занимания в академията и тренировките. Но все пак намирам време и за четене – обичам романите на Паоло Коелю, Дж. К. Роулинг и Ронда Бърн. Харесва ми да чета и психологическа литература. Много обичам рокмузиката, посещавам много концерти. Последния, на който бях, бе на Айрън Мейдън в зала „Арена Армеец“. Обичам също да рисувам и да ходя на дълги разходки.
Какво би казала на тези, които сега започват да се занимават със спорт?
Спортът е една добра възможност за изграждане на пълноценна личност и постигане на вътрешен мир. Дава възможност да проявяваме вътрешната си сила, защото както казва Екзюпери: „Най-същественото е невидимо за очите, най-хубавото се вижда само със сърцeто!"
No comments:
Post a Comment