16
На следващия обед към летището
на аерогара Сарафово пътуваха много
таксита и автобуси от държавния транспорт.
Те задръстваха тесния паркинг на
терминала, но служители на КАТ поддържаха
реда, като даваха преимущество на
таксиметровите коли, с които пристигаха
за полетите от Бургас по-богатите чужди
курортисти.
Люба чакаше в барчето на
летището три часа! Беше се обадила по
телефона и бе разбрала, че полетът за
София, /с прехвърляне за Германия е в
13.00 часа. Тръпнеше от противоречиви
чувства, защото цяла нощ не бе спала,
раздирайки от противоречивостта - да
да дойде или да не дойде да се види за
последно с Ханс. Разумът й крещеше:
„Недей! Не прави глупости, защото ще
имаш проблеми с Държавна сигурност!“
Сърцето й нашепваше: „Иди! Ти го харесваш,
той е интелигентен много повече и
по-добър от всички твои колеги, български
журналисти!“.
Ханс пристигна час преди
полета. Тя се бе оглеждала два часа преди
това в барчето и около него и не й се
стори да има агенти на Държавна сигурност.
Той бе оставил багажа си и вече се беше
чекирал, и бе влязъл в барчето да изпие
едно кафе. Люба седеше сама на една маса,
като три часа ревниво я пазеше от минаващи
пътници, които искаха да седнат.
Всички маси в барчето бяха пълни.
Само нейната не. Ханс се огледа, забеляза
самотното момиче, позна я и се отправи
към масата.
- Здравей! Да не пътуваш и ти за София? Какво щастливо съвпадение! - сърдечно каза Ханс.
- Не, не, ще остана още малко в Слънчев бряг. - развълнувано и смутено отвърна Люба.
- А тогава на какво се дължи тази случайна среща тук? - учудено и с приятно любопитство запита той.
- Реших да те изпратя... Много ми костваше това решение... Не ти ли е приятно?
- О, разбира се, че ми е приятно! Но... сега е мой ред да попитам – ти да не изпълняваш поръчка на Държавна сигурност и да проследиш моето пътуване?!?
- Как можа да си помислиш това! Просто... не можах да заспя след разговора ни! Но ако смяташ така – веднага си тръгвам!
- Вярвам ти! Искреността ти е най-силния лакмус. А тя е налице.
- Дали ще се видим някога?!?... - В безсънната ми нощ ме преследваше една ужасна и натрапчива мисъл – че това бе първата и последната ни среща!
- Ха-ха, не бъди песимист, а и не предизвиквай нещата. Нали си диалектически материалист, отхвърляй всякаква намеса на кармата.Такава наистина няма. Всичко, което ни предстои, можем да си го направим само ние. И това, което не си направим, никой няма да ни го подари.Високоговорителят обяви: „Пътниците за Германия да се отправят към гишетата за регистрация.“ Занесената Люба погледна Ханс като зашлевена с шамар.
- Слушай, Люба! Чуй ме много внимателно и попивай всичко в главата си! Ако някога имаш някаква работа в Източен Берлин, предварително изпрати едно писмо до този адрес. - Ханс пъхна едно листче в ръката й. - Това е един мой приятел, журналист като нас, „верен“ на социалистическите „ценности“. Писмото, което задължително ще бъде проверено от вашите служби, трябва да бъде съвсем протоколно и да не сдържа никакви подозрителни изрази. Пиши каквото искаш, но в края нека бъде: „Поздрави на моята приятелка Беладона“.
- Какви са тези кодове и какво искаш да кажеш, нищо не разбирам! - с напрегнати очи попита Люба. - Коя е тази Беладона?
- Ето това е цялата проста и проверена тайна. Ти защо не познаваш художествените произведения на вашите български класици?
- Хубава работа, сега вече ме обиждаш лично! Аз съм изчела немските класици – Хайне, Шилер, Гьоте, та камо ли да не познавам моите родни класици!
- Спомни си първия ви култов български роман! „Под игото“ - превеждан и издаван е много в Германия още преди да ни разделят.
- Чела съм го десетки пъти, защото той бе включен и в матурата ми по литература и в кандидат-студентските ми изпити по журналистика.
- Значи си го чела диагонално. Там има една глава, в която турския агент Заманов попада на едно безинтересно писмо, в което се казва, че е „купена беладона“. След това агентът отива вкъщи и на пламъка на свещ открива тайния текст, писан на безцветно мастило. Това е, Люба, навсякъде ще намериш такова мастило да ми го напишеш текста – за мен, а „официалният“ текст ще е с нормална химикалка. Просто паролата – писмото да ми бъде предадено от моя колега ще е – поздрави на Беладона.
- Няма ли да рискуваме? Ако службите разшифроват тайнописа? - разшири зениците си Люба.
- Точно в това е нашият шанс! Тайните ви служби отдавна работят по модерните методи на шпионажа – търсят кодове, поставени зад някоя буква правят комбинации с букви и числа, но въобще не са се сетили, защото не са и знаели за този средновековен начин за конспиративни писма! Вашите служители на сигурността дори не са изучавали този метод с нагряване на писмото – все пак в съветските школи не е включен този метод. А той е толкова прост.Люба се замисли рязко и за минута-две попиваше всичко. Ханс я изчака и промълви:
- Довиждане, Люба. Не ме изпращай, не ставай, дори и не проявявай емоции, защото наоколо може да е пълно с агенти, които чакат само да видят, че се проявяват някакви сърдечни искри на летището между хора от източния блок и капиталистическия лагер.Ханс се изправи със студено лице, прилично на мумия, кимна учтиво и студено на Люба и се отправи към терминала.
No comments:
Post a Comment