Tuesday, August 14, 2012

12 ГЛАВА НА ПОВЕСТТА "СЛЕД ТЮТЮНА"



12

Лила бе коридора на Централния комитет на БКП. Очакваше среща с другарката Цола Драгойчева, която обаче все още беше на засекретено заседание на ЦК. Лила не беше в нормалната за една борбена бивша партизанка кондиция. Дълго бе премисляла задачите в новата си работа, но непрекъснато се срещаше с непреодолими противоречия, с които тя не можеше да се примири. Нейната принципност, вяра в правотата на комунистическата идея и все още силно действащото в нея нравствено кредо, не можеха да възприемат назначението на буржоазната отрепка и враг на хилядите тютюноработници – Баташки за огляваващ новия социалистически тютюнев сектор. Към този казус бе добавен нов, от който Лила бе допълнително втрещена – бе й съобщено, че здравеопазването няма да бъде оглавено от доктор Чингис, а от Бимби.Това било „висшестоящо“ разпореждане и не подлежало на промяна. Лила знаеше кой беше Бимби – богатият състудент на Ирина, който преди 9 септември винаги е бил с фашистките управници, дори имаше общ бизнес с чуждо участие в изкупващи тютюневи фирми. Още една, много дълбока реакция относно новата й работа се получи в душата й. Тя първоначално не разбра какво точно се искаше от първата и секретна част на длъжността й, но после научи подробности от Павел. От нея се искаше да оглави документацията и докладите на агенти, които ще донасят за новоотритите „врагове на народа“, които досега са се прикривали умело като такива. В най-пряк текст означаваше – шеф на доносниците, които спокойно можеха да дават фалшиви данни за хора, към които просто имат лични отношения.
От залата за събрания започнаха да излизат членовете на Централния комитет. Лила забързано се отправи към кабинета на другарката Цола Драгойчева и двете почти се засякога пред вратата. Въпреки че бе дребна на ръст амнистираната от смъртна присъда партизанка бе доста пъргава и бързо бе дотичала.
Двете седнаха в кабинета. Цола поръча прясно мляко за двете.
  • Какво става, Лила? Имате проблеми с работата, разбрах го от Ваше писмо до мен и до ЦК?
  • Да, другарко Драгойчева. Аз съм редови, но съвестен комунист, поемам пълна отговорност за задачите и функциите, които ми се възлагат. Но аз поемам отговорността за изпълнението. В никакъв случай не мога да се съглася със спуснато лице за оглавяване на държавна служба, което не само, че не съм избрала, но и съм твърдо против него. Тютюневото производство не може да оглави Баташки – лицето, което разплака толкова тютюневи семейства. Дясната ръка на Борис Морев, който лично проведе въвеждането на тонгата. Баташки – един безскрупулен капиталист, който винаги е бил с олигарсите. Нали срещу тях се борихме!
  • Продължавайте, Лила... - безстрастно отвърна Цола Драгойчева. - Други възражения?
  • Да. Варвара лично съгласува с мен при предаването на поста си здравеопазването да ограви другаря Чингис. Преди дни ми бе известено, че той е сменен с един друг буржоазен елемент – Бимби. Никой не ми дава мотиви за сманята, наредено ми е само да подпиша постановлението за всички лица анблок. А моята съвест не може да се подпише под имената на Баташки и Бимби!
  • Вижте какво, Лила... Разбирам емоционалната Ви реакция. Вие сте един доказан и безпогрешен другар в борбата – безупречна. Но трябва да разберете, че вече борбата – онази, свърши. Тези принципи, които влагахте досега, трябва да се изменят. Както се изменя историята. Ние победихме, но не напълно. Борбата продължава. Това обаче е друг вид борба. Преди се борехме като опозиция, а сега ще се борим като управляващи. Точно по Вашия казус имахме заседание на ЦК. Възраженията Ви срещу сменените две лица, не се приемат!
  • Но защо?!? - Лила пребледня. - Все пак ми дайде някакво обяснение!
  • Ще Ви дам, но обяснението не може да бъде просто. Преди да започна ще си послужа с една метафора, помислете над нея – оплетени сме с повече конци, отколкото се вижда. Научете се да разсъждавате по логичните принципи на диалектизма. А той учи, че всяка една нова ситуация изисква ново мислене и нови решения.
  • Какво искате да кажете? - смутено попита Лила
  • Вие, другарко, изучили ли сте марксическата литература? - остро попита Цола.
  • Разбира се, с нея съм израстнала!
  • И руското допълнение към тях? Трудовете на другаря Ленин и на другаря сталин също? - продължи идеологическия си разпит партизанката.
  • Да, на Владимир Илич – да, но преди 9 септември нямахме възможност за достъп до трудовете на другаря Сталин, а след революцията не съм имала никаква физическа възможност да ги прочета. Знаете – дете, задачите на партията...
  • Да, и в това е голямата Ви грешка. Марксизмът не е канонична религия! Тя има развитие.Това развитие бе продължено в Съветския съюз от другаря Ленин и респективно после – другаря Сталин.
  • Убедена съм, че това е така – все пак Маркс ни учи, че количествените натрупвания водят към качествени! - с разколебана увереност израпортува Лила.
  • Браво, другарко! Но Вашата грешка е, че не изучихте трудовете на другаря Сталин! Един от водещите му закони е „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“. Знаете ли го?
  • Не, за пръв път го чувам... - прехапа устни Лила.
  • Ето колко сте назад в идеологията! А това ще Ви се отрази и на кариерата! Който не познава надстройката на марксизма от страна на другаря Сталин, няма голямо бъдещо развитие в партията!
  • Ще си направя самокритика и ще се самообразовам... Простете! Кажете ми за конкретните несъгласия от страна на ЦК за моите възражения и забележки.
  • Вие възразявате съвсем спонтанно и някак си детски срещу бившите врагове на народа Баташки и Бимби. Но не сте запознати с новата партийна концепция, че няма вечни врагове, има вечни интереси. Не сте чели достатъчно партийни документи. До 1923 година БКП не желаеше политически контакти с БЗНС и даже земеделската партия бе обявена от нас за враг. Но сега? Виждате, че сме в едно управление! Ами министър-председателят ни Кимон Георгиев... Знаете ли, че той е автор на два преврата – деветоюнския през 1023 година и деветнайсетомайския през 1934? И какво от това! Той дни преди нашата революция си предложи услугите и с неговата голяма помощ реализирахме нашата деветосептемврийска революция! - задъхано продължи композицията на лекцията си Цола Драгойчева.
  • Да, разбирам. Знам за Кимон Георгиев. Въпрос на формули, както би се изразил навремето Борис Морев. - Формула е и управлението на Отечествения фронт, нали?
  • Естествено! Това е коалиционно управление, в което влиза БКП, БЗНС и „Звено“, но това временно... Докато убедим и враждебния западен свят, че сме подобно на тяхната „демокрация“ с многопартийна система. - пренебрежително просъска Цола. - И докато установим начин на управление, какъвто е в СССР, министър-председател ще бъде Кимон Георгиев. Разбира се, знаете кой ще бъде следващият – лайпцигският герой и наш вожд Георги Димитров!
  • Пределно ми е ясно, другарко Драгойчева. Но нали нашата партия е демократична и аз имам право да изразя несъгласието си с назначението на тези двама граждани на отговорни постове – Баташки и Бимби! Не мога да ги нарека другари!
  • Още един пропуск в идеологическата Ви подготовка, Лила! Не бъркайте старата елинска и сегашната западна демокрация с нашата – новата. Съветските идеолози създадоха ново име и същност на този термин – демократически централизъм. Това означава, че че всеки има право на мнение, но мнението се спуска централно! - с победен апотеоз завърши лекцията си другарката Драгойчева.
  • Благодаря Ви за урока, другарко Драгойчева... - Лила се чувстваше пребита, сякаш е участвала в смъртна партизанска битка. - Но в такъв случай аз подавам оставка от този отговорен пост. Не мога да поема отговорности за неща, с които не съм съгласна!
  • Сигурна ли сте в решението си, другарко Морева?!? - като ударена с бич по лицето попита Цола.
  • Категорична съм!
  • Тогава... - Драгойчева направи пауза. - Не очаквайте голямо бъдеще в партийното и държавното Ви напредване! Това е най-мекото, което мога да кажа за Вас.

No comments:

Post a Comment