11 ГЛАВА НА ПОВЕСТТА "СЛЕД ТЮТЮНА"

11

Минаха няколко месеца, откакто генерал Павел Морев зае новата си служба като български деловодител в създадената от СССР двустранна СКК. През ръцете му минаха купища документи, които направо го изумиха. Съюзната контролна комисия мародерстваше из България, източваше силите и плодовете на народното стопанство и ги изпращаше към Съветския съюз.

Павел бе проумял и констатирал, че чрез статутът на България бе определен като победена държава във Втората световна война, въпреки късното й включване във войната на страната на победителите. Това е било решението на главния победител – СССР. И именно като победена държава България се задължавала да издържа съветското главно командване, както и да предоставя на разположение целия си икономически потенциал. Това включва предаденото дялово участие в промишлени и финансови предприятия, всички транзитни стоки, цялата лична и интелектуална собственост на поданиците на Германия и нейните сателити, както и заставянето на българското правителство да заплати на СССР всички германски патенти и лицензи.

Генерал Морев констатира по документи, че броят на германските предприятия, които преминават в собственост на СССР, е над 185 и че 30 от тях са големи промишлени обекти. С ликвидиране на германските имущества, които са заемали най-съществен дял от чуждата собственост в България, е започнал процесът на изтласкване на западния капитал и е разчистен пътят за поникване на съветското икономическо присъствие в страната.

Всъщност истинските господари на България стават съветските ръководители на Съюзната контролна комисия. Към търговското представителство на СССР в София е създадено Управление на съветските имущества в България, което става собственик на 159 предприятия в страната. Редица български предприятия и институции предават на това съветско управление машини, и апаратури, внесени от германски фирми. Софийският университет и филмовата фондация „Българско дело“ също са принудени да върнат на СССР апаратурата, предоставена им от немски фирми.

Генерал Павел Морев не беше вчерашен. Освен от военно дело, той доста добре разбираше и от финанси. Всъщност това бе някакъв наследствен, генетичен нюх, който покойният му брат Борис прояви в икономическото извисяване на „Никотиана“.

Деловодителят на СКК абсолютно съзнаваше, че България финансово е фалирала. Политическото ръководство на СССР обаче бързо намери начин българите да имат достатъчно пари и... да си траят. От август 1945 година българските пари започнаха да се печатат в съветските ГОСБАНК и ГОЗНАК, като печатането ставаше без български надзор. Каква цифра над поръчаните пари са поръчвани, никой нямаше информация. Най-голямата поръчка бе за 30 милиарда лева в книжни банкноти. Всичко това бе свързано с подготвена от съветските братя тайна парична реформа, целта на която бе да бъдат заграбени всички спестявания на българските граждани.

Павел Морев получи обаждане от министър Петко Стайнов веднага да се яви в кабинета му. Той се озова веднага.

• Другарю Морев, какъв е този доклад, който сте изготвили за работата на СКК и сте изпратили до нашето и съветското правителство? - с бавен баритонов тембър и поглед под вежди го посрещна още от вратата министърът.
• Този доклад е базиран на реални факти, които са документирани, другарю министър! - спокойно отговори Павел Морев.
• Но този доклад е възприет от съветското правителство като нереален и провокативен! - започна да надига глас Петко Стайнов.
• Аз съм представил всички документи към анализа... - вече неспокойно отговори безстрашният в отминалата борба генерал.
• Не съм оторизиран да правя нито сравнения, нито анализи на Вашите анализи, другарю Морев. Повиках Ви да Ви уведомя, че трябва да заминете за Москва, където искат да представите точен и подробен отчет за всяка една точка от Вашия доклад. Съветските другари го намират за преднамерен, провокативен и унизителен за тях.
• Готов съм да замина веднага, другарю министър!

Павел бе поразен! Винаги бе вярвал в правотата на истината, зад която стоеше комунистическата идея. За нея бе участвал в световната интернационална кауза от Латинска Америка до Европа. В новото си назначение и работа в СКК обаче се сблъска с рухването на една химера. Тази химера, която толкова години го държеше бодър и уверен – свобода, равенство, братство – бе направена на пух и прах именно от „износителите“ на революция – другарите от СССР точно в родната му страна.