10
Зара се събуди в огромната
спалня на бившия царски дворец „Бистрица“
малко преди обяд. До нея лежеше огромно
разплуто мъжко тяло, чието хъркане
приличаше на шума на дърворезачка. Но
този неприятен звук нямаше никакво
значение – това бе виден партиен
функционер, член на ЦК.
Зара стана, взе един пепелник,
запали цигара и отиде на терасата.
Замисли се върху новото положение.
Животът в България придоби тотален
обрат. Комунистите взеха властта за
една нощ, руснаците дерибействат по
цялата страна, няма никава надежда да
се върне старото положение. „Защо аз
да съм губещата! Какво ме интересува
политиката! Всъщност в леглото и
капиталистът и комунистът са еднакво
глупави и смешни – те са едни и същи!
Важно е положението – да си в леглото
на човек с „положение“... От това зависят
парите.“
Зара изпуши цигарата и
моментално запали втора. Влезе и си взе
шишето с водка, което почти бяха изпили
през нощта с другаря, хъркащ в леглото.
Положението не било толкова трудно,
красивата метреса, приличаща все още
на бедуинка, без особени усложнения се
ориентира към покоите на новата власт.
Веднага след 9 септември тя стана
любовница на американски военен в София,
но след абсолютното завземане на България
от руснаците, тя осъзна грешката си.
Много й беше трудно да влезе в новите
среди на властта от БКП, просто защото
нямаше достъп до запознанство. Те се
бяха обградили с непристъпни кордони
от телохранители. Но няма нищо непревземаемо
имаш ли твърдата убеденост и лична воля
да го постигнеш! Зара направи дълги
проучвания, преценки и сценарии за
нейните бъдещи планове. Проучи специално
кои са членовете на ЦК, къде и кога
заседават. Заплю си един, няколко седмици
маскирана като редова труженичка – с
кърпа на главата, проучи коя кола и кога
излиза от сградата на висшия партиен
орган.
Една вечер, когато заплютият
от Зара член на ЦК тръгна със служебната
кола, изпечената куртизанка изигра
перфектно измислената си халтура.
Пресече автомобила на пешеходна пътека,
моментално „се подхлъзна“ и падна пред
забилите веднага спирачки кола. Последва
любезно отношение на шофьора и отговорния
другар от ЦК – качване в колата, отвеждане
до първия Спешен център и... Разбира се,
Зара бе успяла с толкова капиталистически
величия, които имаха познаване на пазара
на женска плът, та нямаше да успее да
прелъсти един довчера никому неизвестен
комунист, който в живота си освен жена
си, не бе имал никоя друга, освен съпругата
си!
Зара изпи малкото останала
в бутилката руска водка и си взе втората
от няколкото бутилки в хладилника. Тя
бе доволна от сегашното си положение –
продължаваше да работи професията си
на куртизанка. А чрез бившия подчинен
на фон Гайер – Лихтенфелд и госпожица
Дитрих успя да прехвърли парите, спечелени
от татко Пиер в швейцарска банка още
преди да се случи култовата дата 9
септември.
Сега Зара бе влязла дълбоко
под кожата на члена на ЦК. Тя почти си
уреди апартамент в центъра на София,
който предстоял да бъде национализиран
от „врагове на народа“. Имаше пълното
основание да бъде доволна. Но не беше...
В
Спешния център куртизанката бе прегледана
от един лекар, който още с първото
виждане, тя изпи с очи. Той я прегледа,
мери й кръвното, успокои, че това е било
само моментален психически стрес и няма
никакви усложнения на здравето. Зара
веднага го позна – Бимби, състудентът
на Ирина от Медицинския факултет, когото
бившата госпожа Морева направи свой
любовник едва петнадесетина години
след студентския им флирт – дни преди
9 септември, на остров Тасос.
Няколко дни след като стана
любовница на отговорния партиен другар,
Зара отиде до Спешния център „да си
провери контролно кръвното, пулса“.
Бимби бе толкова любезен към нея, изглежда
я позна, поговориха след прегледа и си
уговориха среща.
Сега Зара имаше две връзки –
едната по задължение с другаря – заради
нуждата й от пари и връзки, а другата –
по симпатия – с Бимби. В главата на
куртизанката от няколко дни се въртеше
един план. Тя усещаше, че спящият мъж
толкова е луднал по нея, че ще изпълни
всякакво нейно желание, стига да бъде
в неговите възможности. А планът, който
бе замислила, бе напълно в партийните
му правомощия. Бимби й постави само едно
единствено искане, за да имат сериозна
връзка. Тя реши да действа по същество,
за да изпълни това искане точно днес.
- Зара! - чу се хриптящият глас на спящият от спалнята. - Къде си, ела тук!
- Ето ме, скъпи! - Зара веднага сложи маската на любезното лицемерие и изтича в спалнята. - Искаш ли да ти направя кафе или чай?
- Не, остана ли водка от снощи?
- Да, сега ти сипвам една чаша!
Зара изтича до кухнята с
грацията на газела, взе чаша и кокетно
отсипа водка на едва изправилото се в
леглото тяло. След обикновени протоколни
фрази и кратки ласки, двамата се отдадоха
на бурна сутрешна любов.
След това пиха кафе и Зара
пристъпи към осъществяване на плана
си.
- Съкровище, мога ли да те попитам нещо, свързано с работата ти? Знаеш, че не съм и няма да бъда агент на някакво вражеско западно разузнаване, просто искам да знам нещо...
- Да... Знам, че не си вражески елемент. Какво искаш да знаеш? - изгрухтя лежащото туловище.
- Наясно ли си със списъка на предложените за назначение на държавни длъжности хора? - предпазлизо попита Зара.
- Напълно. Всички от ЦК сме наясно.
- Кой е предложен да оглави здравеопазването?
Другарят намръщено и недоволно
стана и отиде до чантата си, която
небрежно бе хвърлена под бароковата
маса. Извади я и прегледа списъка.
- Един лекар, бивш партизанин – студентският му прякор е Чингис. - небрежно отговори той.
Зара вложи цяло изкуство,
реторика и личен чар да разкаже на
другаря, че за този пост има много
по-подходящ човек – Бимби - човекът от
Спешната помощ, който й помогна в нощта
на запознанството им. Тя приложи куп
измислени доводи и факти за неговата
ерудиция, работоспособност, политическа
благонадежност и организационни
качества.
Добре обмислената формула
на Зара проработи и имаше ефект – членът
на ЦК на БКП обеща да направи всичко
възможно. Формулите на бившата любовница
на татко Пиер винаги действаха. Изведнъж
тя се почувства горда от себе си, сякаш
преоткри наново живота. Тя за сетен път
съзна, че когато става въпрос за хубава
жена и за плащане – между капиталисти
и комунисти разликата е нула. И облекчено
отдъхна...
No comments:
Post a Comment