9 ГЛАВА НА ПОВЕСТТА "СЛЕД ТЮТЮНА"

9

Дъщерята на Лила вече стана на един месец. Бившата партизанка очакваше обаждане от ЦК и то не закъсня. Другарката Цола Драгойчева й позвъни и веднага си уговориха среща. Другарката Морева остави детето на майка си, облече най-новата си рокля, прибра косите си по стила на съветските комунистки и сложи задължителния каскет. Колата пак бе пред къщата на майка й в Дупница в 11.00 и в 13.00 я свали пред сградата на ЦК.

• Здравейте, другарко Морева! Честита дъщеря, този път лично Ви поздравявам!
• Благодаря, другарко Драгойчева!
• Вече сте добре, готова ли сте да поемете новия пост?
• Да, разбира се.
• Сега ще ви направя среща с другарката Варвара, тя ще Ви се отчете какво е свършила докато Ви нямаше и ще приемете по-нататъшната работа. Имате ли въпроси?
• Не, другарко Драгойчева, поемам работата с пълното съзнание за отговорносттта, която се изисква от мен!

Цола Драгойчева се обади на Варвара, чийто кабинет бе в Министерството на вътрешните работи. Служебна кола отведе Лила дотам.

Варвара прие Лила съвсем протоколно, ръкува се с нея и поръча на секретарката чай. Старата еврейка изглеждаше все така, както и навремето преди 9 септември – преждевременно остаряла жена, която не би влязла в окото на когото и да било мъж, та дори той да е и с касапски вкус. Даже прическата на Варвара беше същата като преди десет години – старомодна лимба, хваната с фиба. Лила изпитна едно неприязнено чувство, съвсем интуитивно и необяснимо за нея. Това чувство я обземаше всеки път през всичките години, когато се срещнеше с тази другарка.

Варвара започна с рапорта по извършената работа. Представи списъка с новоназначените началници на държавните и партийни структури. Списъкът бе огромен. Лила хвърли бегъл поглед по диагонал.

• Добре, другарко Варвара... Предполагам, че списъкът с имената и партизантските им досиета щателно сте проверили, нали?
• Разбира се, другарко Лила... Познавате моята педантичност още от антифашитската борба!
• Естествено. Интересуват ме на първо време предложените от Вас хора, които познавам.
• Веднага Ви ги посочвам. За председател на новоучредената младежка организация на БКП предложих Елка – сестрата на нашия загинал в борбата другар Динко. Това, че са братовчеди на буржоазната усойница Ирина мисля, че няма значение. Динко даде живота си за партията, а Елка също е напълно предана.
• Да... Какво значение има, че са братовчеди на Ирина, не забравяйте все пак, че тя ми е бивша етърва... - мрачно се усмихна Лила. - Класовото разделение го има не в един или два рода!
• Точно така. Предложих полковник Мичкин да оглави ведомството по национализирането на частните капиталистически фабрики и заводи.
• Добре.
• Още едно удачно предложение направих, което предполагам, че ще одобрите. За строежа на новата ни социалистическа държава една от най-важните сфери е здравеопазването. За него моето предложение е Чингис.
• Много удачно. - Лила се сети за състудента на Ирина, който бе техен другр в отряда и до последно се опитваше да приобщи етървата й към новия свят, но безуспешно.
• Имах и едно последно предложение, Лила. За сектора на тютюнопроизводството предложих сина на Спасуна, помните ли я?
• Да, разбира се! Убитата наша другарка. Тя загина в голямата тютюнева стачка в Дупница от пистолета на полицай, моментално след като тя уби с камък Чакъра – бащата на Ирина.
• Точно така. Но тук предложението ми бе отхвърлено.
• Защо? - внезапно чувство на боязън обзе Лила.
• Не ми бе дадено никакво обяснение. Само суха и протоколна информация от ЦК, че мястото вече е запазено за Баташки.

Лила остана поразена. Бившият майстор във фирмата „Никотиана“ Баташки, издигнал се до висините при управлението на Борис Морев, бе един от най-големите народни изедници, които пиеха кръвта на обикновените тютюноработници. Той бе свързан с мизерията и унижението на хиляди хора в Дупница и околността. Лила обаче си спомни, че веднага след 9 септември Баташки премина към новата власт. За една нощ той бе станал комунист и бе сменил бомбето си с каскет, обръщаше се към всички с „другарю“ и навсякъде бе признавал заблужденията си относно германците.

Но Лила не знаеше за колаборацията на Баташки с БКП. Той бе издал всички сделки на „Никотиана“ с Немския папиросен концерн и много по-секретна информация, която беше ценна за партията.