14 ГЛАВА НА ПОВЕСТТА "СЛЕД ТЮТЮНА" - РАЗВРЪЗКАТА

14

Лила бе съкрушена съвсем. Внезапната смърт на Павел разби желанието за съществуване. За нея той беше всичко, дори понякога вътрешен глас я питаше кое е по скъпо за нея – работата за партията и социалистическата идея или Павел. Никога не бе могла да си отговори. Но сега... интуицията показа, че без съпруга тя вече не е силната бивша партизанка и сегашна отговорничка на партията.

Майката на Павел не можа да преживее неговата смърт. Престана да яде и на третия ден, след като дойде новината, почина. Това бе последната кончина в обреченото семейство Мореви. Трагедия съпътстваше всяка една смърт на тази фамилия. Пръв умря Стефан – най-малкия син на Рединггота. Животът му свърши в капиталистическия затвор. След това Борис умря от малария в Гърция. Снахата Ирина се самоуби, Рединггота умря от инсулт на гроба на Борис в Кавала.

След отказа на Лила да приеме спуснатите за двата отговорни поста назначения от ЦК на Баташки и Бимби, тя получи порицание от партията и бе махната от отредения й ръководен пост. Един месец стоя без работа, макар че получаваше заплата – бяха я пуснали в платен отпуск. Тя отдаде свободното си време изключително на невръстната си дъщеря Люба, която бе отглеждана от майката на Лила.

Малко след като измина месец на платен отпуск, Лила получи обаждане да се яви в ЦК на БКП. С потиснато настроение, вяла, тя се срещна с другарката Цола Драгойчева. Легендарната партизанка от отряда „Чавдар“ съобщи сухо и протоколно на Лила, че е назначена като ръководител на партийна инспекция по новите затвори и лагери, които народната власт е създала за установените и доказани врагове на народа. Връчиха й заповедта за назначение и разпореждане да се подготви след два дни да замине в дългосрочна командировка.

В нощта преди да замине Лила прекраха една от най-неспокойните си нощи. Люба плачеше непрекъснато без видими проблеми. Майката непрекъснато я прегръщаше, целуваше и също плачеше... Риданията й не бяха само заради отрочето – сълзите бяха за Павел, за майка му, за Стефан, за Ирина и всички други близки, които си бяха отишли нелепо и трагично. Цяла нощ в съзнанието на Лила се явяваше Ирина – такава, каквато я видя в национализираната къща на Борис, преди Павел да си я отведе в родната Дупница. „Трябваше да й помгна, трябваше... Нищо не ми пречеше да й извадя паспорт! Сега щеше да е жива, въпреки че щеше да е в Запада! Прости ми, Ирина!“

Две седмици след като замина в дългосрочната си командировка по инспекция на затворите и лагерите, майката на Лила получи официално писмо от вътрешното министерство. В него тя бе уведомена, че Лила се е удавила край лагера в Белене. Органите още работели по случая, но се касаело или за самоубийство, или за нещастен случай. Правителството и ЦК изказвали съболезнования.