6
Майката на Павел покани
майката на Ирина вкъщи. Съпругата на
Рединггота изпита невероятно притеснение
и срам от своята бивша сватя, защото
знаеше какво е нейното тежко положение.
Жената на Чакъра бе оставена от новата
комунистическа власт почти до просешка
тояга. Лишена от пенсия, съвсем сама без
съпруг и дъщеря, възрастната жена
преживяваше от зеленчучите и плодовете
в малката си градина и от подаянията на
съседи. Често оставаше и без хляб, а
единствената й утеха бе ежедневното
посещение на гробовете на Чакъра и
Ирина, които бяха един до друг.
Срамът на майката на Павел
произтичаше от съзнаването на драстичната
разлика между тях – Редингготката се
радваше на завидна пенсия, бе почетен
член на ОФ и специален фонд я снабдяваше
с продукти от първа необходимост, каквито
липсваха на пазара за обикновените
жители не само на Дупница, но и на цялата
страна.
Майката на Ирина позвъни на
Моревата къща. Цялата бе в черно, с черна
забрадка, в ръцете си носеше торба с
джанки – не можеше да си позволи да
отиде на гости без армаган. Майката на
Павел я посрещна смутено, покани я и
двете помълчаха на масата, която бе
отрупана с ядене. Домакинята мнокогратно
я покани да хапне, но стомахът на
гостенката бе свит като сърцето й.
Майката на Ирина й каза болката
си – останала е без пенсия, помоли
съдействие да й бъде отпусната някаква
помощ като самотна и вързастна жена.
Съпругата на Рединггота очакваше точно
такава молба, предварително бе споделила
ситуацията с Лила. Снаха й я бе посъветвала
при евентуална такава ситуация да се
обади на полковник Мичкин. Лила бе
споделила на свекърва си, че навремето,
когато Ирина съпругата на милионера
Борис, бе оставила новогодишната си
бална рокля и бе напуснала зведната
нощ, за да отиде в снежна виелица да
прегледа болното дете на Мичкин.
Майката на Павел позвъни на
полковник Мичкин. Доста трудно бе да се
свърже с него, трябваше на няколко пъти
да обяснява, че е майка на генерал Морев
и най-сетне успя да се свърже. Мичкин бе
много любезен с нея, но като разбра за
какво го търсят, помълча, поразмисли и
уклончиво обеща някаква помощ.
Майката на Ирина благодари
за разбирането, успокоено взе залък
хляб, потопи го в олиото на салатата,
хапна и си тръгна с наведена глава.
No comments:
Post a Comment