5 глава на "След тютюна"

5

Лила бе бременна в последния месец. Износването на детето й бе много тежко, тя непрекъснато се чувстваше некомфортно, повръщаше, всяка фибра на тялото я болеше. Точно поради това от Централния комитет на партията я бяха оставили без партийни и държавни задачи. Противно на очакванията, Лила отказа да живее в дома на Павел под претекст, че се чувства по-уютно в собствения си дом и че нейната си майка ще й помага по-добре, отколкото майката на Павел.

Една сутрин, когато Лила бе станала в изумително за дългото си положение на бременна добро състояние и пиеше липов чай, майка й влезе в нейната стая и смутено промълви:

• Търсеха те по телефона от ЦК!... Казах им, че още спиш, те предадоха поздрави и едно нареждане – ако днес се чувстваш добре, следобяд да наминеш през комитета.
• Разбира се, мамо! - с вълнение веднага отвърна Лила. - Обади им се моментално и кажи, че веднага да пратят кола, за да мога след обедната им почивка ще бъда там!

Незнайно поради каква причина Лила се почувства развълнувана и същевременно спокойна. Въпреки нейната тежка бременност, за която от ЦК знаеха и бяха достатъчно любезни да не я притесняват, тя се чувстваше безполезна в своето отсъствие от работа за партията. Най-после! И за нея другарите бяха отредили някаква задача, с която тя бе готова веднага да се захване.

В 11.00 часа кола на ЦК я чакаше пред дома на майка й. Пътят от Дупница до София бе труден, Лила получаваше конвулсии при всяка дупка на шосето, но стоически мълчеше и не издаваше и стон. В 13.00 часа колата беше пред сградата на Централния комитет на партията.

Портиерът я посрещна много радушно и почтително – бе известен за нейната покана. Учтиво й предложи да я отведе до кабинета, от който я бяха повикали.

• Благодаря Ви – кимна Лила, - може ли само да Ви попитам с кого ще се срещна?
• С другарката Цола Драгойчева. - любезно, но лаконично отговори портиерът.

Лила бе чувала за тази силна и борбена комунистка, ветеран като нея в антифашистката борба. Почувства се окрилена от факта, че именно тази другарка я вика и ще й постави някаква партийна задача.

Цола я посрещна усмихнато в кабинета:

• Здравейте, другарко! Радвам се да се запозная! Чувала съм доста за Вас! Как е бременността?
• Здравейте, другарко Драгойчева! На мен също ми е много приятно, чувала съм легенди за вас! Чак не мога да повярвам, че нашата партия може да има толкова силна жена, която е минала през толкова ужаси на капитализма и фашизма и да изглежда прекрасно, сякаш нищо не й се е случило!... Доста тежка бременност карам, но ще издържа още малко, в последния месец съм.
• Да... Разбрах, че Ви е доста тежко... Аз съм минала по този ужас, имайте предвид, че имам малък син, чиято бременност преживях в затвора! Но както и да е! Всичко ще е наред при Вас, убедена съм. Поканихме Ви, имайки предвид, че скоро ще родите и след това трябва отново да бъдете на разположение на партията. Не са малко изпитаните в борбата жени, на които можем да разчитаме!
• Разбира се, другарко Драгойчева, аз съм на разположение по всяко време и във всяко положение! Бременността ми няма значение, това е временен процес, скоро ще бъда отново верен войник на партията! Каква е задачата, която сте ми отредили?
• Вижте какво, другарко... Знаете, че въпреки победата на социалистическата революция у нас, борбата не е приключила. Капитализмът е оставил много свои кълнове и задачата ни тепърва става много по-трудна. Ние трябва да ги намерим и унищожим! Това ще бъде много трудоемко и отговорно, защото хората на капитализма са се покрили и видимо по нищо не издават идеологическата си принадлежност към старата и прогнила капиталистическа класа, която победихме. Те ще бъдат основният ни враг в бъдеще. Затова по почина на нашите комунистически другари от СССР и с тяхна помощ ще изградим едно ново звено към ЦК, което ще издирва, ще следи и ще се бори с враговете на социализма. Именно те са врагове и на народа, и на новата ни държава. Този идеологически отдел Централният комитет на партията реши да оглавите Вие. Но това е само половината от задачата, с която Ви упълномощява партията. Всъщност това е по-важната, но секретна задача. Другата официална работа ще бъде да изготвите списък с верни партийни другари, които да поемат функциите на ръководители на държавни обекти. Знаете, че нашата партия никога не е участвала в управлението на държавата.Точно затова изпитваме големи проблеми – не познаваме още политическата и икономическата държавна структура. Още повече, че нямаме управленчески капацитет. Той предстои да бъде изграждан, но това е един много дълъг и труден процес. Затова ще имат грижа в помощ нашите съветски другари. Ала дотогава спешно ни трябват верни хора, които да оглавят държавни структури.
• Да, разбирам... Много отговорна и трудна задача, другарко Драгойчева! Този вид работа ми е напълно непозната и чужда... Но нямам право да отменя нито една задача, поставена ми от партията! Поемам отговорността, дано да се справя!
• Благодаря Ви! Благодаря от името на целия Централен комитет! Бяхме сигурни, че няма да избягате от отговорността, която Ви се гласува! Бъдете спокойна, родете детето, след това няколко съветски другари от НКВД ще Ви проведат един специален курс за новата Ви партийна и много отговорна задача. Тъй като борбата с вражеските елементи е неотложна и стартира още от днес, работата не търпи отлагане. Докато родите и влезете във форма за действие, ще имате заместник до встъпването Ви в длъжност.
• Мога ли да знам кой е човекът, който ще ме замества до почване на работата ми? - смутено попита Лила.
• Да. Изпитана, стара другарка като Вас – Варвара.

Лила потръпна, сякаш я бе полял студен душ! Еврейката Варвара, която наистина бе стара и като комунистка, и като възраст, и като мома. Облак от тъмни мисли се завъртяха в главата над бременната другарка. Лила бе получила няколко писма от партизани, които се сражаваха заедно с Павел и Варвара срещу германците в Словения. Другарите чистосърдечно я предупреждаваха, че еврейката не е безучастна към съпруга й и прави всичко възможно да спечели сърцето му.