Трета и четвърта глава на "След тютюна"

3

Майката на Ирина вдигна от огнището току-що сготвената коприва. Това бе една от малкото разнообразни храни, които готвеше сред традиционните – редуваше само картофи и боб, които отглеждаше в малката си градина. От половин година тя бе потънала в мизерия. Преди 9 септември не работеше – Чакъра винаги е държал да има образцова домакиня, която да се грижи за къщата, за него и за дъщерята – Ирина. Гледаха тютюн, но той винаги се водеше на старшията. С парите от този тютюн Ирина безпроблемно успя да завърши медицина, без да изпитва никакви финансови проблеми. След като Чакъра бе убит в голямата тютюнева стачка, правителството отпусна вдовишка песния на майката на Ирина, като на съпруга на полицейски служител, загинал при изпълнение на служебни задължения в името на държавните интереси.

Песнията бе твърде щедра, от нея майката на Ирина заделяше и построи огромен паметник на Чакъра на гроба му, защото тя истински го обичаше. Въпреки тази инвестиция, оставаха й още средства от пенсията и тя помагаше на всички бедни деца в квартала.

Само месец след 9 септември обаче, новото отечественофронтовско правителство обяви Чакъра за „враг на народа“ и й отне вдовишката пенсия. Сега майката на Ирина мизерстваше, хранеше се само с кълновете от малката градина, а милозливи съседи, които не бяха забравили нейните помощи, й купуваха хляб, олио и газ за лампата.

От сърцето на старата майка не можеше да излезе и самоубийствената смърт на Ирина. Тя бе получила от нея предсмъртно писмо, в което красивата лекарка моли за прошка майка си и обяснява, че слага край на живота си, защото не може да смени принципите си. Молила е Лила за паспорт за чужбина, но й е бил отказан. Опитали се да я приспособят към новото мислене и начин на живот, което тя никога не би могла да приеме. В края на писмото Ирина освен молбата за прошка, завещава на майка си при проблеми да се обръща за помощ към майката на Борис и Павел.

Майката на Ирина си отсипа замислено от копривената чорба. Посегна по навик към панера за хляб, но напразно – от грижовни мисли бе забравила, че от три дни съседи не бяха й носили хляб. Изглежда, че кризата бе оставила и тях без насъщния. Възрастната жена се реши да послуша последния съвет на Ирина и написа една бележка. Извика едно съседско дете и го изпрати да отнесе бележката на майката на Борис и Павел.

4

Генерал Павел Морев стоеше в парадната си военна униформа пред кабинета на министъра на вътрешните работи. В ръцете си стискаше папка със собственоръчен написан отчет за дейността си в качеството на военен командир при настъплението на българските военни войски като съставна част от съветската армия при военните действия срещу Германия в Словения.

Павел чувстваше някакво вътрешно напрежение, каквото не бе имал досега никога. През главата му бяха минали безброй много напрегнати, трудни, дори авантюристични моменти – от Южна Америка до военната школа в Съветския съюз. Между това - в испанската долина Ебро, водещ на рота от испански работници, галериите на Минас Хераес, Патагония и парахода между Марсилия и Буенос Айрес... Да, който познаваше биографията на Павел Морев, никога не би допуснал, че славният герой на БКП може да се почувства притеснен.

Но Павел наистина се чувстваше некомфортно. И то в коридора на вече народното Министерство на вътрешните работи. Какви всъщност бяха причините да душевния смут на народния герой? Лила беше преодоляла проблемите с бременността и спокойно очакваше тяхната рожба.

При идването си в България генерал Морев завари картина, която никак не съвпадаше с еуфоричното му настроение и „народния пейзаж“, съставени през септември 1944 година. Съветските войски мародерстваха в цяла България. „Окупираната“ от фашистите държава се оказа втори път окупирана от „братушките“, които дойдоха като освободители. Павел бе осведомен, че правителството на Отечествения фронт е приело постановление, според което на представителите на Съветската армия могат да се предоставят парични средства и стоки, без за тях да се искат разходни оправдателни документи. Морев е научил, че за подкрепата на Червената армия при „освобождаването“ на Македония, България е дала над 3 хиляди убити войници и над 10 хиляди ранени, а над 2 хиляди са изчезнали.

• Заповядайте, другарю генерал! - прие го адютанда на министъра на вътрешните работи.

Павел влезе и козирува чинно. Министърът четеше смърщено някаква сводка, кимна нехайно за поздрав, не се ръкува и му посочи стол да седне. Като свърши, той леко се усмихна, но толкова кисело, че и най-големият психолог не бил могъл да разграничи в нея дозата на притвореност и презрение.

• Другарю генерал, войната съврши, поздравявам Ви с успехите на водените от Вас войски в Словения!
• Благодаря, другарю министър!
• Сега, вижте, миналото, колкото и славно да е, си е минало. Трябва да гледаме напред. А какво ни е очаква напред? Разбира се, построяването на социализма и след това на комунизма. Но ние заварихме една капиталистическа база – нула! Е, не е чак нула, де... Има доста банки и заводи, които ще национализираме. Но все пак за голямата индустриализация по почина на другаря Сталин, тези средства и база са малко.
• Защо ми споделяте тези неща, другарю министър? Аз нямам отношение към заварената икономика, аз съм военен, отдал съм живота си за революцията и ще продължавам да работя за сигурността на социалистическата ни държава. Не разбирам нищо от фабрики, заводи, цифри и проценти.
• Спокойно, генерал Морев. Не е и необходимо да разбирате. За това си имаме назначени съветски другари. Те ще ни консултират и направляват във всичко. Но Вие сте един много сериозен наш кадър и трябва да изпълните една много важна задача.
• В името на партията и държавата съм готов на всичко, стига да е в моите компетенции! - рапортува Павел.
• Дали е във Вашите компетенции, няма значение. Но е във Вашето юридическо право, което е признато от целия свят – роднинството.
• Какво имате предвид? - Павел започна да премигва озадачено.
• Вижте какво, генерале, - след дълга пауза и тежко започна министърът – въпреки огромните Ви заслуги за победата на социалистическата революция в страната ни, участието Ви в разгрома на хитлеризма, всеизвестен е фактът, че брат Ви бе един от най-големите олигарси на капиталистическа България – Борис Морев.
• Но аз отдавна съм се разграничил от него, дори преди 9 септември бях заявил, че ако бе останал жив, пръв щях да го предам на Народния съд! - категорично израпортува Павел.
• Да, да... Разбира се, Вашата лоялност много пъти сте доказвали. Но се налага да я докажете още веднъж, а този път това е изключително важно. Важно е за България и за Съветския съюз!
• Слушам Ви, другарю министър!
• Брат Ви, Борис Морев, умря в Гърция, където го и погребаха. Но по сведения на наши агенти преди 9 септември, той е скътал големи авоари в швейцарски банки. Знаем, че и съпругата му – Вашата снаха Ирина се самоуби, те нямат деца и се очаква огромните му тютюневи капитали да стоят непокътнати в банките. Задачата Ви е да заминете за Швейцария, където ще Ви очаква наш съветски другар от НКВД и да направите едно проучване. Все пак Вие сте единственият законен наследник на парите на брат Ви и няма нищо криминално в това да искате проучване какво става с тези капитали.
• А защо са ни тези мръсни пари, другарю министър?!? - смутено попита Павел. - Те са изсмукани от потта на народа...
• Парите не миришат, другарю генерал! - вътрешният министър изкриви усмивката си. - Те ще трябват за бъдещото дело на социализма!
• Кога трябва да замина?
• След два дни. Вижте Лила, успокойте я, все пак я очаква раждане.

Павел излезе от кабинета на вътрешния министър и облаците, които витаеха от известно време в главата му, се засилиха. Той бе войник на Партията, на народа, очакваше да се иска от него само защита и служба на родината. Изведнъж му вмениха задачи, от които той нямаше никаква представа.