ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СМИРНЕНСКИ!

СЕГА СИ ОТКРИХ ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ, КОЕТО СЪМ НАПИСАЛ ПРЕДИ 20 ГОДИНИ! ТОВА Е ЕДНО ТЕМАТИЧНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ ХРИСТО СМИРНЕНСКИ! В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ГОВОРИ ЗА ПЛАГИАТСТВО, А ЗА ВЗЕМАНЕ НА

Между двата бряга –

на целомъдрието и изпепеляващите страсти,

тази вечер аз реших да изпия

бутилка изпотена водка...

Изсипах половината от двете си страни

и им казах: “Наздраве! Не приемам вашите

алтернативи. Те рушат мазилката на моята

предизвикателна фасада. А тя за мен е всичко!”

И изведнъж устата загорча

от тази гола изповед.

Духът ми някъде отвътре

официално обяви духовна стачка,

съгласно някаква Конвенция на разума.

Внезапно всичко в мен се превърна

в опасна земетръсна зона,

заплашваща с пълно житейско фиаско.

Тогава някакъв далечен глас отвътре,

събрал с консенсус другите ми еретични остатъци,

извика:

“Хей, дяволе, стари дяволе,

спаси ме с чашка абсент!”

И краят остана безкраен...

 ТЕМАТА И ДОРАЗРАБОТВАНЕ ПО СОБСТВЕН ПОЕТИЧЕН НАЧИН!