ЗА СТИХОПЛЕТЦИТЕ В НЕВРОКОПСКО!

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ПИШЕЩИТЕ СТИХОВЕ, ПРОПИСАЛИ ПОЕТИ СЕ УВЕЛИЧАВАТ СЪС СКОРОСТТА НА УВЕЛИЧАВАЩИТЕ СЕ ЦЕНИ В МАГАЗИНИТЕ! СТИХОПЛЕТЦИТЕ, КОИТО СЪЧЕТАВАТ ДУМИ И РИМИ, НАРАСНАХА ГЛАВОЛОМНО!

ЗА ТЯХ ИСКАМ ДА ДАМ ЕДИН БЕЗПЛАТЕН УРОК ПО ПОЕЗИЯ С МОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ, НАПИСАНО ПРЕДИ 19 ГОДИНИ

Уморих се от словото, изпълващо минутите на всеки

труден ден,

получих зрителна амнезия от него, забравям

образи и хора.

Страхувам се, че мога да загубя и приятелите си,

които се кълнат във мен,

а пък не съм виновен – всичко е от книжната

умора.

Понякога жадувам да ме няма, да съм пепел от стотиците

изписани тетрадки,

които изгорих, за да запазят тайната на нощните ми

откровения.

Това се случва винаги, отмине ли дванайсет, и добре,

че кратки

са тези образи, родени във скептичното ми

зрение.

Понякога животът ми нагъва въздуха на моето

пространство,

неподозираните спомени се връщат като влак на

бялата надежда...

Тогава ме обзема пак словесното

пиянство

и думите – единствената ми любов, към светлината

ме извеждат.