ПЪРВОТО ДЕЯНИЕ НА НОВАТА МИ ПИЕСА "СЪСЕДКИ"

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, СПЕЦИАЛНО ЗА ВАС ПУБЛИКУВАМ ПЪРВОТО ДЕЯНИЕ НА НАЙ-НОВАТА МИ ПИЕСА "СЪСЕДКИ". АКО ВИ ХАРЕСВА, ОЧАКВАЙТЕ КНИЖНОТО Й ИЗДАНИЕ!

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Виола – 80-годишна, от градски сой, с буржоазен произход
Геновева – 50-годишна, обикновена натурализирана гражданка
Мунчо – 55-годишен, съпруг на Геновева, селянин от сой, погражданен от жена си
Лукия – 70-годишна, селянка от сой, по принуда гражданка чрез покойния й мъж



В ОБРАЗИТЕ НА ГЕРОИТЕ СА ДЕЙСТВИТЕЛНО СЪЩЕСТВУВАЩИ ПРОТОТИПИ, А В СЮЖЕТА ПРИСЪСТВАТ БИОГРАФИЧНИ МОМЕНТИ, ВЪПРЕКИ ЧЕ ПОВЕЧЕТО Е ТВОРЧЕСКА АЛЮЗИЯ.

ПЪРВО ЯВЛЕНИЕ

/На сцената две пейки пред тротоар. Отзад се вижда фасадата на един /четириетажен блок. Между блоковете и пейките има градина с рози./

/На едната пейка стоят Геновева и Мунчо. Ядат лакомо вафли „Хипер“/

Г. - Напазарува ли?

М. - Да, кравенце! Взех три кила картофи, две зелки, три килограма камби и два килограма овнешко. Взех и онези подправки дето ми каза – куркумба, дивисил, сминдух , кориандър и фили! Ще ни стигне ли за една манджа?

Г.- Говедо! Казва се чили, а не фили! Толкова не можеш да запомниш! Тя е като южноамериканската държава, не си ли учил география!

М. - Учил съм, ма! Ама по мое време тая държава беше ощетена от капитализма, стана социалистическа и следователно – героическа! Не можех да повярвам, че могат да се гаврят с нея като кръщават подправка на тоз велик пролетарски народ!

Г.- Не говедо - всеобща твар ще си останеш! Защо купи картофи и другия зарзават, та и месото? Свършиха ли запасите на вашите от село?

М.- Мииии... свършиха. Тая зима изядохме всички 120 буркана свинско, 100-те телешко, трите бидона кисело зеле и двата чувала картофи. Остана само половин бидон зелени домати! /хвърля опаковката от вафлата пред тях./

Г.- Тия зелени домати си ги яж ти! Ега ти и родителите, грам не признават, че те взех тук в моя апартамент, вместо да гниеш стар ерген в кирпичената ви къща на село! Всяка година трябва да ни пускат повече ядене!... Защо хвърли това тук пред нас?

М. - Бре, та къде? Кат че ли не знаеш на село къде си хвърляме! Това е – за да се види кой какво може да си купи! Ние нали ядохме скъпи вафли! Нека видят завистливите комшии какво си можем не само да ядем, ами и да си купим!

Г.-Простак! Това е израз на ниска култура бе, селинджър! Ще хвърлиш зад пейката, където нищо не се вижда! Та утре да укорим, че някой комшия ги е хвърлил! А не да ни видят, че е пред нас!

Виолина /минава с чаша кафе/ Добър ден! Прибрахте се от работа ли?

Г. Да, госпожо! И главата страшно ме боли, както и на мъжа ми тиквата!

В.- Защо, труден ден ли имахте?

Г.-Какво значение има денят, работата не ни пречи, ние сме професионалисти! Ами този идиот – комшията, пак имаше гости през нощта, надуваха музиката и не можахме да спим!

В. - А – онова – журналистчето ли?!? Ама той пак ли продължава с неговите оргии?

М. - /екзалтирано/ - И още как! Снощи се прибра в 2 през нощта със седем души компания! Изброих ги точно на шпионката, докато минаваха!

В.- Лелелее! 7 души! Как не съм разбрала, снощи мигрената много ме приспа!

Това е нарушение на правилника! Наредба номер 1 разрешава само до четирима! Аз повече от толкова не приемам вкъщи!

Г.- Ама, госпожо, ние повече от двама не приемаме! И то за Коледа и Великден!

М.- Да, и мама и тати по изключение – за рождения ми ден!

В.- Ами то не е за приемане от село – носят само кал и пот! А къде е онази несоциализирала се селянка, ма, - нашата съседка? Тю-ю-ю, толкова години и името й даже не може да влезе в интелектуалния ми броузър!

Г. – А, Лукия ли? Ами тя...

М. /прекъсва я/ - Чакай аз да кажа! Няма от пет дни госпожо! Една сутрин, тръгвах за работа първа смяна – гледам я с пет пазарски чанти. Направо се облещих, къде, ма, Луко, думам й. Пък тя, ама сконфузено – на село, ще прибирам какво е останало от градината!

В. – Та нали тя още преди години, след като почина мъжът й, продаде и къщата и градината на село?

Г. /към Мунчо, ядосано/ Ха сега отговори на този въпрос, бе, подробна Мара! Уж все да си пръв, всичко знаеш, ама никога нищо докрай!

М. – Че допълвай ме, де, като имам пропуски!

Г. – Виж, госпожо, тя наистина продаде къщата и градината, но отива на гости при сестра си. Ама не от голяма любов или привързаност, за да я види, ами по сметка. Докато яде и спи при нея, сватът й обикаля чуждите ниви и градини и обира на здрачаване къде какво е останало. И после по сватовски – пълни и нейните торби.

В. Значи така – накрая Лукия, ни лук яла, ни лук мирисала, се прибира с пълните торби в градския си апартамент да яде и лук и всякакъв вид зарзават! Сватът й не беше ли инженер, ма, зер не му стига пенсията дори за храна, та краде по чуждите градини и ниви?

Г. – Той още като инженер си падаше по тия работи. Крадеше от завода каквото му падне. Това е болестно състояние, казват...

М. – И аз така чук – казвало се клепоухия!

Г. – Клепоух си ти! Казва се клептомания, тъпоъгълник такъв!

В. – Ох, да ви се не видят и геометричните понятия – тъпоъгълник... Само паралелепипед не сте включили във вашите цветисти обръщения! Хайде, чао засега отивам до магазина, че имам страшен проблем!

М.-Какъв, госпожо?

В.-Трябва да си купа нови ролки, че последните ми изгоряха! Беше ужасно!

Г.- Ама къде карате ролки, в града ни няма такива писти?

В. Ролки за главата, ма! Аз съм от старо интелектуално и буржоазно общество! Как тъй ще се показвам навън без накъдрени коси?!?

М.- Пърдон, госпожа! /Виолина излиза/

Г.- Пфууу-фараонка! Какво ще я направя, ама не ми е туй работата! Хайде, аз отивам да готвя! И ти да не ми се появяваш вкъщи без някаква новина от махалата!

М. - Ти за това не се коси, кога съм идвал без новина! /Геновева излиза/