ВТОРО ЯВЛЕНИЕ
/На другия
ден/
В - Здравей, Мунчо, какво правиш?
М.- Ами – я! Седя да видя кой
минава, кво да правя!
В. -Така е, аз досега седях на
балкона и аз да видя нещо интересно ама
– нищооо!
М. - Мани,мани, никаква клюка,
тоя град нещо съвсем е умрял! То ако не
е оня комшия – боклукът журналист да
внася нещо ново в блока – нема кво да
коментираме!
В.- Въъъ, верно е! Ти помнеш ле
ли онази вечер пак каква оргия направи?
Осем човека у тях!
М. Не си права, седем бяха, аз
ги изброих на шпионката!
В.- Осем, бе! Ти за каква ме имаш!
Знам аз да броя! И аз бях на шпионката!
М.- Като си толкова по-добра от
мен, знаеш ли в колко часа дойдоха? В
три!
В. - Може да си много по-млад от
мен, ама не си по-добър! Аз съм по-сериозна!
Те дойдоха в два, ама аз седях докато
правеха оргията – в пет си тръгнаха
осем, а не седем!
М. Как съм пропуснал кога е
дошъл осмият! Сигурно,когато отидох по
голяма нужда, тъй много се бях наял.!
В.- Изглагаш се! То и аз имах
проблеми с отделянето, но затова си
носих леген до вратата и неуморно дежурих
на шпионката!
Г.- /влиза, строго/ - Мунчо, ти
пак остави апартамента без хляб! Писна
ми от теб!
М. - Ама, .. хем тук да гледам,
хем да обикалям магазините... да не съм
робот или как се казваше - вундуркент!
Г.- Бягай до магазина! /Мунчо
излиза/ Ще му дам аз един вундеркинд,
откъде пък е научил тази дума, абориген
такъв! Къде сте тръгнали, госпожо?
В. - Ох, не знам, как да Ви кажа...
Как да ви призная, тъпо е! Децата ми ме
зареждат от София с всякакви продукти,
двата ми хладилника и двата фризера
пращят от пресни продукти, но... Прияли
ми са се консервирани зелени домати.
Вчера обиколих всички магазини, но
никъде няма! Минал бил сезонът! А направо
зазъбица ме хваща за тях! Обещаха от
един магазин да проверят в склада, та
отивам там!
Г.- Ох, госпожо, и ние сме на
същия хал! Всичко имаме от село – картофи,
ориз, месо, нитроглицерин, ама пусто туй
– зелените домати свършиха! Иначе с
удоволствие щяхме да Ви услужим!
В.- Е, няма нищо! Ще се поразходя
по магазините! /Излиза. Влиза Мунчо./
Г. Къде ходиш, бе крокозабъл?
Да не би сега да печеше хляба?
М.- /Ухилено/ - Споко, бе теленце,
сега ще ти кажа най-прясната новина,
хайде да се качим да си хапнем, че умирам
от глад, не съм ял два часа!
Г.- Не ме командвай! Казала съм
ти, че когато говориш с мен, трябва да
мълчиш! Тръгвай напред!
No comments:
Post a Comment