ТРЕТО ЯВЛЕНИЕ НА ПИЕСАТА "СЪСЕДКИ

ТРЕТО ЯВЛЕНИЕ

/на другия ден/

/Виола седи на пейката и пие кафе. Влиза Мунчо/

М.- Здравейте, госпожо! Честит рожден ден! От фацето разбрахме, че днес имате празник!

В.- Мерси! И от компютри ли разбираш, бе!?

М. Ааа, не, аз разбирам от струг, фреза и колелета, ама жената влизала там в онова нещо, та ми каза! Пък аз се ядосах, че не съм разбрал пръв!

В. Вие си се конкурирате с Геновева кой какво ще разбере пръв! И как се разбирате при преимуществото?

М.- Трудно! Когато тя научи повече новини от мен, побива ме понякога. Ама аз не й се сърдя – все пак заврян зет съм тук!

В.- Ох, заврян! Ти си напълно наврян! „Той беше Мунчо! Обесиха го на касапницата. Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.“ Знаеш ли откъде е тоя цитат, бре?!?

М.- Да не е от Вапцаров? Аз само този писател харесвам, щото пише много хубаво за селото! Едни такива мили разкази, дето имаше някакво там... „лук и вкиснало“! Все ми напомнят за у нас, на село!

В.- /На се бе си/ - Ух, говедо! Вкиснал ти е сивият мозък! /На него/ - Това е Вазов бе!

М. - Чел съм и него! И знам още повече – той освен писател е и основател на Вазовските машиностроителни заводи в Сопот! Аз като завърших за стругаро-фрезист, бяха ме разпределили там на стаж!

В. - Ами защо не отиде да попиеш малко култура от Сопот и от тамошните стругове и фрези!?!

М.-А-а-а, да не съм луд! Баща ми даде три телета на партийния секретар и си ме назначиха в тукашния завод! Иначе как щеше да си намеря хубавата ми булка!

В. - Ухх, търкулнало се гърнето, че си намерило похлупака! Хайде, аз отивам до магазина до нас.

М.- И аз се качвам, че трябва да имета и измия пода, иначе ще ям „попарата“ от жената... /Излизат и двамата./

Г./Влиза и сяда сама на пейката, чете вестник/ - „Учени от Мадагарскарския институт по биология са създали генно модифицирани комари, които не смучат кръв, а смучат мазнини. Вече има поръчки от цялото крайбрежие на Флорида.“ Хи-хи-хи, Тази рецепта е само за г-жа Виола!

В./Слушала наблизо/ Ауууу, не те е срам! Аз ли, мари госпожа, имам нужда от това?!? Ами що не погледнеш плътското си творение! Не те е срам!

Г. Госпожо, не го приемайки лично, просто първата ми асоциация дойде с Вас.

В. Асоциация....! Пфхууу! Ти ли ма си обладана от асоциации!?! Откъде такива висши мембрани си придобила, ма, та чак асоциации да ти се прикачват!?!

М. /влиза, чул е./ - Стига сте спорили, телегентни жени сте. Слушайте сега най-новата информация! Седя си одеве в на стълбището в блока и подслушвам онова келеме над нас – журналистчето. Доведе една много готина мадама, направо блондинка! Изглежда бяха пили някъде и слушам – още в коридора тя го пита, като се смее- защо ме доведе у вас, а не отидохме у нас? А той вика – искам да зарадвам комшиите отдолу! Тя пита – как? Той казва – първия път като те доведох, ще се зарадвам само комшията, а втория път, като си тръгваш – ще се радват и двамата с жена му!

Г. – Ах, този изрод! Няма ли да спре да си сменя гостите и обитателите на спалнята му. То апартаментът му не прилича вече на хотел ами на новотел – интерконтинентал!

В. – Кой как може, Геновево! Мунчо, мога ли да те питам нещо?

М.- Стига да не е свързано с работата ми и с личните ми спестявания.

В.- Ти откога не си правил секс с жена си?

М. - /объркано и смутено/ - Не ме връщайте към истории от преди десет години...

Г. -/гневно към мъжа си/ Слушай, млекопитаещо...

/минава Лукия/

В. – Здравей, Лукия!

Л.- Здрасти, госпожа. Здравейте, семейство.

В. -Нещо се изгуби! Разбрах, че на стари години внезапно се е пробудил у теб позабравеният от социализма аграрен порив! Да не си спечелила по селскостопанска програма от Европейския съюз и да отглеждаш зеленчуци ГМО?

Л.- Какво е това? Виж, от социализма помня менгеме, ама гемео не знам какво е...

М. /настрани/ Що менгемета си употребила ти...

Г. /също настрани, към Мунчо/ Пък ти колко си мечтал, ама не си успял!

В.- Лукия, как е реколтата тази година?

Л. -Няма, няма.... Дъждовете и градушките разсипаха всичко!

М.- Нали се върна с пет чанти, ма, лъжкиньо! С двете си очи ги видях!

Л. – Акъл те лъже, Мунчо! Това бяха стари дрехи и обувки. Сестра ми ми ги подари, защото на нея вече не й стават, защото е напълняла, та аз да си ги стесня.

Г. Ти да не си по-слаба от нея?

Л.- От десет години, откакто погребах мъжа, си не съм мръднала в тялото. Помните ли ме тогава?

В. – Разбира се, ти си незабравима! От преди десет години ти не само си запазила фигурата си, но си я и удвоила!

Г. - Само за старите дрехи ли седя няколко дни при сестра ти?

Л.- Не само... Дойде ми до гуша от оргиите на това журналистче. Аз не мога да спя, по цели нощи се вие музика. А аз съм стара жена, вечер си лягам в седем и ставам в пет сутринта.

Г. – Да, непоносим е напоследък! Трябва да свикаме общо събрание и да го предложим за интерниране!

М. – Без право на замяна!

Л.-Така е, и аз разбирам от празненства, ама такива, тихи – хапни си салатките и кюфтенцата, кебапчетата, кърначетата, наденичките и пържолките, пастичките и – в леглото! Как ми липсват социалистическите вечеринки!

В.- Лукия, откога не си била на парти?

Л.- На какво партийно?... мероприятие ли?

В.- Парти, ма, купон!

Л.- Ооо, не ми говорете за купони, цялата настръхвам! Последните бяха през 1991 година, едва успявахме да си купим хляб с тях! С мъжа ми бяхме свикнали да изяждаме по три хляба на ден преди кризата. Но за всичко в тази криза през 91-ва беше виновен световният империализъм!

Г.- На вечеринка, ма, Лукио, откога не си била?

Л.- А че тъй кажете. Май.. отпреди близо 40 години. Тогава така се напих от едно домашно вино, че на сутринта се събудих в едно легло с... мъжа ми!

М.- Сгрешили сте си ролите. Да беше се напил мъжът ти, па ти да се събудиш с друг в леглото.

Л.- Простак си си, Мунчо, личи си, че си от село. То - село - не е обидна дума и аз съм от село, но ти си от износените села.

В.- Ти, Лукио, откога не си била с мъж?

Л.- Откакто мъжът ми почина, Бога ми!

В.- Само не разбрах дали се хвалиш с това или се оплакваш!

Л.- /скромно/ Само веднъж получих една оферта. Един мъж ми предложи: „Би ли спала с мен за сто лева!”

В.- И ти му отказа?

Л.- Естествено. Макар че той няколко пъти повтори – „Моля те, много ми трябват тези пари!”

Г. Каква е разликата между износено и неизносено село, ма, Лукио?

Л. В отношението на мъжете към жените.Това го чух от журналистчето, дето пречи на всички ни. Говореше за вас, Геновево.

М.- И какво е казал?

В. И аз съм го чула. Ти, Мунчо си споделил, че всеки път когато жена ти запее вкъщи, ти излизаш на балкона, за да не помислят хората, че я биеш!

Г. – Олелее, изкопаемо същество, ще видиш ти един бой после!...