ОКАЧВАЙТЕ СКОРО ЧАСТИ ОТ НОВАТА МИ КНИГА

                                                 И С К Р Е Н О        И       Л И Ч Н О

                                                                            З А

                                                    Е М И Л           И            Л И Л И

                                                               мемоарна студия

                                                              ПРЕДИСЛОВИЕ

Всеки човек има детство и това детство е персонално и уникално. То минава с един свят, който детето сам си създава и после, пораснал, му се плаче, че го е изгубил. Но той не го е изгубил, измисленият детски свят идва с детската ти фантазия, която ти приемаш за реалност, но когато истинската житейска реалност и фантазията дефакто се сблъскат, измисленият от тебе детски свят нормално си тръгва.

При всеки човек детският фантастично-реален свят е различен. Но моят бе много по-различен от всички останали. Откакто се помня се осъзнавах с приказките за Аладин и вълшебната лампа и Шехерезада и... песните на Емил Димитров и Лили Иванова.

И все, че е било като вчера – спомням си как съм стоял пред радиоточката, /толкова малък, че не познавах още часовника/, и слушах песните на двамата,, упорито припявах във всички тях една дума, /присъстваща в повечето им песни/ - ЛЮБОВ, но на която не разбирах още истинското значение.

Най-ярките моменти от моето ранно детство са три – слушането по радиоточката, гледането по телевизията на песните на Емил и Лили и сгушването ми под голямата маса в хола от страх, когато по телевизията пуснеха поредния лозунг и портрет на Владимир Илич Ленин. Изпитвах някакъв необясним ужас от заканителния и мразовит поглед на този плешив и ужасно намръщен чичко, когото не познавах!