14 ГЛАВА НА РОМАНА

14

Групата естрадни певци и музиканти тръгваше с автобус от паркинга на Българското национално радио. По презумпция Люба дойде доста по-рано и седна на кафето на радиото. „Кой знае кои ще пътуват, пътят ще е дълъг, ще си поръчам коняк! Нека се напия, за да приема по-приемливо пътя и досадните музиканти!“ Люба бе почти категорична, че на този концерт в братската Германия, който е партийно мероприятие, няма да бъдат изпратени големите ни естрадни звезди. Не знаеше кои ще пътуват и не се интересуваше. За нея отразяването на концерта бе един обикновен професионален ангажимент, с който щеше да се справи блестящо. Имаше опит в протоколното славословно журналистическо писане. В главата й беше единствено мисълта за Ханс. Дали конспиративната им среща щеше да се осъществи?

Участниците в грандиозния концерт започнаха да пристигат. Всички бяха еуфорични. Между певците и музикантите тя позна единствено музикалните соцвеличия Маргрет Николова, Георги Кордов и Бисер Киров.

Повечето, които я поздравиха, бяха непознати за нея лица. Но тя беше известна журналистка. Нито един от трите музикални звезди обаче не я поздрави, въпреки че се познаваха много добре от различни фестивали, конкурси и телевизионни предавания. Те просто бяха „заети с багажа и със себе си“.

При пристигането в Източен Берлин всички бяха настанени в един хотел. Той бе петзвезден и Люба бе приятно впечатлена от качеството му – наистина достоен за звездите си. Още по-приятен сюрприз бе, че на всеки бе дадена самостоятелна стая, каквато на обикновените граждани се дава на двама.

Концертите се проведоха в една от най-известните зали на Източна Германия - „Фридрихщат палас“. Трите вечери залата бе препълнена. Причината не беше само „социалистическата солидарност“ от страна на немския народ или големия интерес към българската култура. Истината бе, че „братята“ германци бяха задължени от първичните им партийни организация да посетят мероприятието. Зрителите пляскаха на изпълненията на автентичния българския фолклор, който им се стори екзотичен. Скучаеха и се прозяваха обаче на „кулминацията“ на концерта – Бисер Киров, Георги Кордов и Маргрет Николова. Те пяха в типичния си стил – симбиоза между оперно, оперетно и естрадно пеене с изключително старомодни аранжименти на песните.

Двете вечери, които Люба прекара след празничните официални вечери в хотела, бяха изпълнени с надежди и очаквания, но към сутринта се превръщаха в кошмари - „ ни дума, ни вопъл, ни стон“, както бе казал в свое стихотворение официозен български комунистически поет. Никаъв сигнал за връзка от страна на Ханс. Тя не можа да мигне и в двете нощи. На третата сутрин, съсипана от недоспиване и душевни терзания се успа. Цял ден прекара в стаята, дори не отиде на последния концерт на българските певци. Изпи само няколко кафета през деня, гарнирани с две кутии изпушени цигари. На вечерята няколко пъти позвъниха в стаята й фолклорните певци, но тя отказа да слезе под предлог, че е настинала.

При поредното позвъняване на телефона в стаята й, Люба вече се бе унесла отново в сън на фотьойла така, както се беше облечена за излизане, изпразнена от всякакви надежди, че ще се види с Ханс. Реши да не вдига слушалката, но сигналът бе упорито настойчив. За да се спаси от досадата, видгна телефона. Обаждаше се дежурният от рецепцията на хотела.

• Guten abend, freulein Moreva. Ein Man wаrtet auf ihnen in der lobby.
• Ya, ich steige sofort aus. - отвърна внезапно разтрепераната Люба, скочи към огледалото да си погледне и леко поправи прическата, сложи едно бързо червило и трескаво се отправи към асансьора на хотела.

Уви, на рецепцията не я чакаше Ханс – красивият немец, в когото тя бе влюбена, когото сънуваше две години след единствените им две срещи за два дни в Слънчев бряг и на аерогарата в Бургас. Господи, три влюбвания в живота й, от които две интимни, завършили със силно разочарование от предателство, и една – платонична, но най-силна! Две години след малката красива сага с Ханс, тя непрекъснато мислеше за него, дори след интимните й срещи с Венелин. Немецът бе героят на нейните сънища, които се превръщаха в неземни приказки от жанра на Андерсен.

На рецепцията я чакаше един мъж, който беше пълен физически антипод на Ханс – един дебел мъж, с едно лице, което приличаше на половинка хляб, но с много добродушна усмивка и сърдечни, светещи очи.

• Здравейте госпожице Морева! Нали Вие ми изпратихте писмото с „беладоната“?
• Да, аз съм, благодаря Ви, че уважихте посланието ми, което бе обаче за среща с друг човек! - учтиво и усмихнато, но с вътрешна болка, отговори Люба.
• В ресторанта или в бара искате да седнем да изпием по нещо, за да поговорим?
• Отведете ме някъде наблизо в друго заведение, не искам да ме виждат българите, с които съм в този хотел.

Мъжът я отведе в едно барче на две преки улици от хотела. Седнаха в едно уединено сепаре. Помълчаха няколко минути.

• Хайде, все пак трябва да се запознаем – аз съм Щефан Прайбиш.
• Радвам се! – Люба Морева. - отпуснато и фалшиво любезно отвърна българската журналистка.
• Много съжалявам за разочарованието Ви, убеден съм, че очаквахте във фоайето Ханс, нали? - с тъжна усмивка каза Щефан.
• Да, но... не ми е неприятно. Вие сте възпитан мъж, което разбрах веднага. При интелигентните хора първите 10 минути са достатъчни да си изградят или мост, или стена за контакт.
• Да, благодаря Ви! Не съм красавец, но съм възпитан, а моите хора и приятели казват, че съм и интелигентен, аз това не мога да го твърдя от първо лице за себе си.
• Веднага го разбрах! Много ми е приятно. Кажете сега къде е човекът, за когото беше предназначено писмото ми „беладона“.
• Ханс страшно съжалява, че не може да дойде от Западен Берлин да се видите. Не искам да ме разберете грешно, макар да има Берлинска стена, всеки от западната част на града има начини да дойде в Източен Берлин. Проблемът е друг. Той по време на Вашето гостуване тук трябва да бъде в командировка. И по ирония на съдбата ще отразява на друго място пак ваше, българско участие. За съжаление, то е в две държави – в Австрия и Германия – градовете Висбаден и Франкфуркт.
• Не можа ли да откаже този ангажимент, след като му предадохте истинския текст на моето писмо?
• За съжаление, госпожице Морева, при нас не е като при вас. При нас е пазарна икономика, а при вас планова. Тук всичко е на пазарен принцип – ако Ханс вземе неплатен отпуск или болничен лист, ще изгуби много пари.
• Нали при вас всичко е „идеално“, както ми го представяше Ханс преди две години? - иронично попита Люба.
• Съжалявам, ако сте го приели в този вид - „идеално“. Няма нищо идеално в този свят, идеалното е само в рая на онзи свят. При нас просто е свободно! Но това не те нито задължава, нито толерира – колкото си изработиш, толкова ще получиш. Така че Ханс е предпочел да си осигури добрата месечна заплата, отколкото да се види с теб, колкото и да искаше.
• Да, разбирам... - Люба се отпусна и допи втората си водка. Поръча си трета. - Може ли да си поръчам? Аз ще си платя сметката. - конфузно го попита тя, след като сервитьорът вече отиде да донесе поръчката.
• Ах, разбира се, пийнете си колкото искате, но сметката е за мен! Вие сте в Германия, ако някога дойда в България, Ви ще ми платите! - пошегува се Щефан.

Пиха още по две водки „Житная“. Говориха си за журналистиката в България и в Източна Германия. В един момент Щефан срази Люба с думите:

• Аз задочно познавам Вашите родители.
• Какво-о-о-о! - Люба бе на път да изтрезнее.
• Спокойно. Това е от записки на дневник на един висш немски тютюнев служител, в които съвсем епизодично присъстват имената на родителите Ви. А от Ханс разбрах, че Вие сте тяхна дъщеря. Той много детайлно се е занимавал с близките на баща му – фон Гайер.
• Кой е този тютюнев експерт?
• Казвал се е Лихтенфелд. Бил е немски експерт по тютюните на Немския папиросен концерн, когато Вашият чичо Борис Морев е бил шеф на най-големия тютюнев концерн „Никотиана“. Тогава концернът е бил най-големияj купувач на тютюни от България.
• Чувала съм за това име от майка ми. А какво общо имаш ти с него?
• Нямам аз нищо общо. Имал е баща ми. Той е бил експерт в българския отдел на Немския папиросен концерн – Прайбиш. Били са заедно с Лихтенфелд на една и съща длъжност, на която шеф е бил бащата на Ханс – фон Гайер.
• Какво е станало? Името на баща Ви само съм чувала, но не знам никакви подробности. - с нарастващо любопитство попита Люба.
• Проблемът е никакъв, погледнато от политическа гледна точка. От нравствена обаче е голям. Лиххтенфелд е изпратил дневника си на моята майка. Когато са работили с баща ми в немския отдел на Немския папиросен концерн при чичо Ви Борис, веднъж дошла заповед от щаба на Абвера за тотална мобилизация на немци към Източния фронт – Съветския съюз. Един от двамата експерти трябвало да бъде пожертван. Бащата на Ханс решил това да бъде мързеливият Лихтенхелд.. Той обаче успял да съблазни старата госпожица Дитрих, която е била агент на немското разузнаване, успоредно в концерна. Това е като нашите и вашите партийни секретари . Но сега са легални, а тогава са действайли под прикритие.
• Да, тогава са били тайни и не са били толкова страшни, а сегашните... - На Люба й се приискаше да се изхрачи.
• Фот Гайер е отвърнал на писмото, че праща Лихтенфелд, но отива на почивка с леля Ви Ирина. Когато се връща, разбира, че агентката Дитрих е променила решението и е пратила баща ми на фронта при съветските войски, а двамата с Лихтенфелд са получили автоматически отпуск и са заминали извън България.
• Това е ужасно некоректно! Как е било възможно да стане?
• За каква коректности може да ми говорите, Люба, в един фашистски режим?
• Ние затова го отхвърлихме! И строим социализма.
• Същото е и при вас – фашизмът и комунизмът са сиамски близнаци. Знаеш ли защо стоя в Източен Берлин? Защото имам все още майка и двама братя тук, които не мога да оставя, а майка ми е болна и не поиска да напусне къщата ни, когато разделиха Берлин на Източен и Западен.
• Какво стана с баща Ви?
• Загина в боевете при Сталинград. Остави майка ми и трите им деца.
• А какво е станало с Лихтенфелд? - с все по-голямо любопитство запита Люба.
• Малко преди краха на Германия старата госпожица Дитрих заминала с Лихтенфелд уж за родната им страна , но това е фалшива информация. Отишли да карат меден месец в Бразилия, където прекарали доста време. Там са харчели комисионите, които са откраднали от Немския папиросен концерн, „Никотаиана“ и други фирми. Лихтхофен се върнал малко след като свършила Втората световна война. Заболял неизлечимо от сифилис – по Бразилия харчел парите си по проститутки, от които хванал болестта. Госпожица Дитрих разбрала още в началото на заболяването му там това и в един момент получила инсулт, погребли я в Бразилия. Преди да умре в Мюнхен, изгаряйки от огъня на съвестта, Лихтенфелд изпратил дневника си на майка ми. Оттам знам неговата история, в чиито записки откъслечно присъстват и и имената на чичо Ви Борис и леля Ви Ирина. А останалото за Вас знам от Ханс.
• А Вие защо живеете в Източен Берлин? Ханс е в Западния.
• Сложно е за обяснение, мила Люба! Когато в един момент решиха да разделят едната обща столица, ние имахме възможност да се преместим. Но майка ми беше вече много болна и не искаше никакво преместване. Волята на родителя е закон за хора, които са истински религиозни. Тя се надяваше, че няма да бъде толкова по-различно в разделената Германия. Уви...

Люба бе поразена. От една истинска, покъртително човешка история, която граничеше с трагедия. Грозничкият и дебел Щефан изведнъж й се стори толкова чаровен. Чувството дойде от човечността, с която разказа личната семейна си драма, сюжетът на която приличаше на трагедиите на Шекспир.

    След края на разговора, по време на който Люба бе изпила пет водки, тя го покани в стаята си в хотела...