"ПОСЛЕДНАТА МОРЕВА" - 6 ГЛАВА НА РОМАНА

                                                          6

В един обикновен делничен следобед, когато Люба отиде в редакцията на вестника, и седна да пише поредния си репортаж, забеляза че колегите й мълчаха, а някои я поглеждаха злобно. Това я впечатли, макар че никога журналистите във вестника, не само в тяхната медия, не се гордееха с приятелство. Но днешната демонстрация на неприязън бе повече от очевидна. Тя започна да чатка на пишещата машина репортажа си, след демонстрираната пауза и колегите й също започнаха да си пишат материалите. След половин час, почти в края на писането на репортажа, в стаята влезе партийният секретар на вестника и се обърна към Люба тихо, на ухото, с молба да го посети в канцеларията му. Люба помоли за десетина минути да довърши работата си, приключи репортажа и излезе, забелязвайки още по-демонстративните злобни погледи на колегите си.

• Заповядайте другарко Морева! - партийният секретар покани на дивана в луксозната си канцелария младата журналистка, като веднага поръча да донесат по една водка. - Каква предпочитате? „Столична“ или „Житна“?
• Предпочитам един коняк „Плиска“... - отвърна тихо Люба, която се озадачи от внезапната и рядка покана на партийния секретар. Притеснението й бе подплатено с видяната преди това неприязън в погледите на всички колеги в работната стая. - Слушам Ви, другарю партиен секретар!
• Вижте, другарко, не се притеснявайте, викам Ви по един хубав и приятен за Вас повод. Кореспондентът на вестника ни в Съветския съюз навърши пенсионна възраст. Разбира се, ние бихме могли да го оставим да работи там и в следпенсионна възраст, временно, но се оказва, че той вече развива една първоначална склероза. От идеологическия отдел на Централния комитет на партията са взели решение, че той не само е непродуктивен, но и може да навреди на нашата медия. Решихме да го пенсионираме. Неговото място другарите от ЦК са решили да поверят на Вас. Бихте ли приели предложението да оглавите тази голяма и важна мисия за нашия вестник? Сама разбирате, че това е огромно доверие, което партийните началници Ви гласуват, както и това, че ще имаме и голямото щастие да живеете в най-красивия и демократичен град в света – Москва!
• Другарю партиен секретар..., защо решението е паднало точно върху мен? Аз не мисля, че съм най-добрата журналистка във вестника, както и най-подготвената, с достатъчен стаж в професията. Знаете ли как се почувствах, когато влязох в редакционната стая... Веднага усетих, че вътре гнети някакво извънъредно напрежение. Всички ме гледаха с ъгъла на погледа си ужасно! Изтръпнах! Изглежда те са знаели преди мен за това предложение, което ми направихте!
• Ха,ха! Да, наистина, предполагам, че отнякъде е изтекла информация. Това не ме учудва. Макар, че нашето социалистическо общество е най-доброто в еволюцията на човечеството, най-идеалното на този етап, все още съществуват буржоазни остатъци в поведението на хората. Е, ние няма да разследваме тези дребни капиталистически пороци, според мен и нашите идеолози, те постепенно ще изчезнат.
• А тайна ли ще бъде да Ви попитам защо аз съм избрана от цялата колегия?
• Не, разбира се. Два са основните довода. Първият е много успешната ви работа в нашия вестник. Вие сте много плодотворна репортерка, работите много зарядно, изключително сте продуктивна. Нямате отклонение в идеологическо отношение, всичко написано от Вас е в духа на партийните директиви. Вторият довод на другарите от идеологическия отдел на ЦК е, че дъщеря на наши верни партийни другари, доказани преди деветосептемврийската революция, които станаха жертва на култа към личността.
• Другарю партиен секретар, това е наистина много голяма чест за мен, но е и изключително голяма отговорност, с която искате да ме натоварите! Имам ли възможност да си помисля?
• Не очаквах от Вас колебание! Но... добре, давам Ви два дни само! Искам да Ви кажа, че за този пост се точат много Ваши колеги, не само от нашия вестник! Даже млади хора с друго образование, чиито родители са членове на Централния комитет на партията!
• Още веднъж благодаря за доверието, другарю партиен секретар! Предайте и моите големи благодарности на другарите от идеологическия отдел на ЦК. Бъдете сигурен, че до два дни ще Ви дам своето решение!

     Люба пиеше своя коняк бавно, като размишляваше върху предложената оферта. Партийният секретар вече пиеше трета водка, като пространно й обясняваше предимствата на живота в СССР. Той обясняваше на Люба как там на кореспондента не се налага да върви по репортажи, да търси „горещи точки“, а ще му е достатъчно да препредава официалните изявления на съветските осведомителни агенции. Ще получава добра заплата и ще се ползва със социални есктри на кореспондент от социалистическия лагер, каквито екстри не познават редовите руски журналисти.