РОМАНЪТ "ПОСЛЕДНАТА МОРЕВА " - 7 ГЛАВА

                                                        7

На другия ден Люба се събуди като болна. Бе в потрес, почти цяла нощ не бе спала. Непрекъснато разсъждаваше върху предложението – то бе толкова красиво, на пръв поглед, но и отговорно, опасно и някак си – илюзорно. Честно казано, младата жена, се опасяваше от тази оферта... Обади се на шефа си малко преди обяд и каза, че е болна и няма да отиде на работа. Главният редактор помълча и се съгласи с леден глас...

След това Люба се обади на Венелин. Поиска да се видят, след като той свърши работния ден. Той каза, че има среща с двама братовчеди, но тя бе толкова настоятелна, че той се съгласи да отложи насрочения ангажимент. Венелин каза, че ще отиде в жилището на Люба. Тя обаче категорично отказа и поиска да се видят в кварталната кръчма. „Защо?“ - попита той учудено, защото през последните месеци си ходеха само там и песимистична асоциация мина през главата му, че тя иска да скъса връзката с него. „Ще ти обясня, не е за телефон!“ - с треперещ глас му каза Люба и затвори телефона.

Срещнаха се в кръчмата с половинчасово закъснение от страна на Венелин. Докато той дойде Люба изпи две ракии, изнервена от закъснението му и от заплетения казус, който й сервира партийният секретар предишния ден. Беше си поръчала трета ракия, сервитьорът закъсня петнадесет минути с поръчката, тя му вдигна скандал. Келнерът я заплаши, че ще викне органите на милицията, тъкмо в този момент влезе Венелин, подуши каква е ситуацията, викна го настрани и тушира всичко, като му мушна в джоба един лев. Келнерът веднага смени физиономията си с този голям бакшиш като герой на Чарли Чаплин и моментално донесе ракията на Люба. Любовникът й си поръча водка с „Алтай“ и я загледа проницателно и намръщено:

• Никога не съм те виждал толкова пияна! Каква е причината?
• Нали знаеш, има три причини човек да се напие – от радост, от мъка и от сутринта. Приеми, че моята е третата. - със злъчна усмивка неловко се пошегува Люба.
• Не вкарвай тъпи вицове в твои шеги, никак не е оригинално според мен. Знам, че има сериозна причина и предполагам е в работата ти! Да не си нарушила партийната дисциплина или си се отклонила в някой материал от идеологическата линия?
• Напротив, точно обратното! - Люба се ухили победоносно, но веднага след това се намръщи. Очите й придобиха блудкавия и замъглен поглед на чичо й Борис, когато беше пиян от много изпит коняк.
• Не се дръж с мен като на партийно събрание! Изглежда я няма циганката, която те хвалеше, та ти си почна сама! Казвай какво се е случило! - Венелин започна наистина да се ядосва, но не само от поведението на Люба, но от неизвестността, която тя все още премълчаваше.

Люба набързо разказа разговора си с партийния секретар на вестника, „примамливата“ оферта и награда, която получава като пост на кореспондент на вестника в Москва. Венелин я изслуша много внимателно, като по време на разказа лицето му ставаше все по-намръщено.

• Много добре си постъпила, като не си дала моментален отговор. И сега, след ден, какво е решението ти?
• Много искам да откажа! Но и се страхувам... Заради няколко неща. Първо си ти, не искам да се разделяме, много те обичам! После идва моята любов към моята страна, към моята столица, моя вестник. И след това... нещо се страхувам от тази непозната и „величествена“ страна, от тази бивша империя. Като дете настръхвах от ужас, когато чуех по радиото или по съветските филми песента „Ставай, страна огромная, ставай за смертний бой!“ Имам чувството, че и мен изпращат на „смертний бой“!
• Защо се страхуваш да признаеш и най-важната причина – вътрешното ти шесто чувство, продиктувано от замъглената от тайнства смърт на бащата именно в Москва?
• Да, така е! Но не ме дръж на шиш! Затова исках да се видим на по питие, кажи ми твоето мнение, твоя съвет, искам да чуя любимия си човек! - Люба бе изпаднала почти в нервна криза, започна да си гризе ноктите и си поръча още една ракия.

На Венелин никак не му стана приятно, че тя си поръчва още, малко й оставаше до пълното пиянство, но не й направи забележка. Напълно разбираше, че този казус се явява вододелен в нейния живот и тя имаше право да удави или поне потуши този психологически стрес с алкохол. „По-добре с алкохол, отколкото с наркотик!“ - каза си той, сещайки се за много негови познати момичета и момчета, които посегнаха към дрогата. За разлика от Люба обаче, те имаха изкуствени причини, но наркотиците не ги пожалиха.

• Люба, колкото и да те обичам, не мога да ти дам миродавно решение, по-точно да не го приемаш за такова. Ти си достатъчно самостоятелна и голяма, за да решиш тази дилема. Но, разбира се, ще ти кажа какво е моето мнение.
• Моля те, скъпи, не ми се явявай като морален проповедник! Казвай!
• Предложението е примамливо. Но само на пръв поглед. Наистина твоите опасения за раздялата ти с мен, нашата страна и вестника, в който израстна като журналист, са напълно оправдани. Третото ти притеснение е най-сериозно, важно и оправдано. Аз слушам радио „Свободна Европа“ и радио Би-Би-Си! Не съм ти го споделял досега. Но вече се налага. Макар и да ги заглушават, тези станции се хващат, не е проблем, само да „не те хванат“. Оттам знам за положението на западните кореспонденти в Москва. Те са подлагани на унижение и омерзение. Цензурирани са да изпращат материалите си, като представят живота в СССР като сбъдната мечта, като идилия, която трябва да се разпростре като октопод в целия свят.
• Сигурен ли си? - с ускорен пулс и помрачен поглед попита Люба.
• Да, и знаеш ли обаче откъде идва контраидеологическият удар? Това са материалите, които руските медии пускат за живота на вражеския Запад. Те създават напълно обратни впечатления за живота там чрез грубо тенденциозни и неверни информации. Дори и на Запад има кризи. Но от картината на една криза се прави съвършено невярна картина в друга посока, обобщавайки се изводи за „гнилостта“ на цялото общество. От представяне на невярна информация се създава невярна картина.
• Ама ти какво ми говориш... - Люба започна да заеква.
• Ще ти кажа още нещо. Това го знам не само слушайки „вражеските“ радиостанции. Същото ми го каза и един колега, бивш кореспондент в Москва, който вече е пенсионер от няколко години. Нали ще ми простиш, че ще спестя името му. Той ми сподели, има вяра в мен, защото сме роднини, че истинският живот и представеното в руските медии са диаметрално противоположни светове. Колкото повече руските вестници и радия говорят за тежкото, бедствено положение на „пролетариата“ на Запад, толкова повече редовите руски жители си мислят, че те живеят прекрасно. Той мислеше, че ако целият западен пропаганден инструментариум се били опитали да работят в този дух, никога не биха имали този успех, постигнат от комунистическите им противници. Пенсионираният ми роднина и колега журналист иронично и саркастично обобщава, че Западът няма по-верен пропагандатор за живота си от съветските медии. Какво ще решиш, Люба, ще си е твое решение, давам мнение, съвет не давам!
• Защо говориш така? Нали сме гаджета, искам да се оженим, тази твоя позиция ме обижда! Ти ще си бъдещият ми съпруг, който обаче, се оказва, че ми дава само мнение, съвет и решение не дава! Какво ти е всъщност истинското отношение към мен, към нашата връзка?!?
• Обичам те, разбира се! Но аз съм демократ по житейска философия. Ние сме еднакво равни в отношенията си между нас и в личните си решения. Отдавна отмина патриархалното общество, в което мъжът е диригентът и пъдарят.
• И все пак?
• Не искам да ходиш в СССР. Откажи предложеното назначение. Заради теб, заради мен, заради свободата ти!
• Благодаря ти много, скъпи! Бях почти на 75% от това решение, чаках само и твоето мнение!

Венелин плати сметката и двамата се качиха до апартамента на Люба, като той почти я донесе до леглото.