"ПОСЛЕДНАТА МОРЕВА" - 8 ГЛАВА

                       8

На другия ден Люба се събуди късно, около 10.00 часа. Венелин си беше тръгнал и бе оставил бележка на масата: „Оправи се, всичко ще бъде наред, ще се чуем след работа.“ Главата й тежеше, но тя чувстваше и някаНви колики в корема. Помисли си и реши, че болките в главата и в корема са от ракията, с която снощи прекали. „Сигурно е някое фалшиво частно производство!“ Такива имаше доста често в малките квартални кръчми. Направи си турско кафе, извади от хладилника и бутилка боза, с която компенсираше закуската.

Запали цигара и се замисли дълбоко. СнощНият разговор с Венелин се вряза дълбоко в съзнанието й. Той още повече се задълба в двойнственото отношение на Люба към цялата социалистическа система.

Много трудно беше на Люба отиването й на работа следобяд в редакцията. Колегите й отново я посрещнаха студено и пренебрежително. Тя започна да пише репортаж за откриване на някаква детска площадка. Телефонът иззвъня и партийният секретар я покани на разговор.

Люба директно му отказа предложения пост. Като причина изтъкна най-баналната и всъщност вярна – проблемите й със здравето. Тя наистина от известно време не се чувстваше никак добре. Отговорният другар каза, че я разбира, ще се спрат на други от коментираните в Централния комитет нейни колеги. В края на краткия разговор той загрижено я посъветва да си направи пълен медицински преглед.

В края на работния й ден й позвъни Венелин. Каза, че спешно иска да се видят. Тя предложи кварталната й кръчма, но той каза, че е спешно няма време да пътуват дотам и си уговориха среща в бара на „България“.

След като изпиха по една глътка от поръчания коняк Венелин се обърна към Люба много превъзбудено:

• Скъпа, утре заминавам в командировка.
• Това ли беше причината за толкова спешното ни виждане?!? - с недоумение запита Люба. - Сякаш това ще ти бъде първата командировка в журналистическата работа!
• Не, разбира се. Но тази е особена. Тя е в Турция.
• Какво?!? Какво се е случило там? Нещо неприятно и свързано с България ли? Да нямаме загинали българи там в някое произшествие?
• Не, няма произшествие и няма никакви загинали. Проблемът е лек междудържавен културен скандал.
• Какъв скандал? И какво общ има културата на социалистическа България с културата на упадъчната капиталистическа Турция, наiледник на ретроградната Османска империя? Да не би у нас да са поругани някакви техни исторически паметници!
• Не, нищо не е поругано от паметниците у нас. Но те претендират, че е поругана историческата им чест. И то от нашето ново социалистическо изкуство.
• Но това е малоумие! Да нямат някаква грешка! Има ли конкретен повод?
• Да, имат. Ти гледа ли най-новия български сериал „Демонът на империята“?
• Отчасти, само по малко от първите серии, нямам много време вечер, а и не ми се видя достатъчно интересен.
• Ето, точно този филм е проблемът. Има нота от турското правителство до нашето, че сюжетът и режисьорския прочИт на филма е прекалено карикатуристичен за историята на Османската империя, респективно за съвременна Турция.
• А какво общо имаш ти с този междудържавнически културен проблем и защо трябва да ходиш по този въпрос в Турция?
• Ами преди да направи международен проблем, Турция е поискала междуправителствена среща между делегации от двете страни в Анкара. От идеологическия отдел на Централния комитет на партията са взели решение нашата делегация да бъде придружена и от няколко журналисти от централните медии.
• Каква е целта? Защо трябва да присъстват и наши журналисти? Предполагам, че срещата ще бъде почти секретна?
• Да, така е. Но какво се изрази нашият партиен секретар, нашето присъствие ще бъде „превантивно“. В смисъл, ако двете културни делегации не стигнат до някакъв консенсус и турската пропаганда започне атака срещу нас в медиите си, ние да сме готови да отвърнем със същото.
• Разбирам... А с колеги от кои медии ще пътуваш?
• Телевизията, радиото, колегата ти Тодор от „Труд“ и двама от „Работническо дело“ и „Народна култура“.
• А какво е твоето мнение за филма? Признавам, че инцидентно съм поглеждала към телевизора, когато вървеше вечер!
• Според мен това е поредния провал на нашата кинематография. За пореден път са изписани луди пари за един художествено некачествен продукт.

Люба отпи от коняка и изведнъж и стана зле. Спазмите в корема, които напоследък станаха чести, изведнъж остро я удариха. Тя почти се преви на стола. Венелин се уплаши и веднага каза на келнера да се обади по телефона на Бърза помощ. Линейката пристигна след малко и те отидоха в най-близката болница.

След прегледа дежурният лекар извика Венелин в коридора и му каза:

• Жената е бременна. Вие ли сте бащата?
• Да, предполагам, че аз, но не разбирам Вие следовател ли сте, та ми задавате такива интимни въпроси?!? - шокиран от новината и същевременно засегнат на чест, попита Венелин.
• Не съм и нямам намерение да бъда. Просто това е един нормален въпрос, който ми го диктува лекарската етика, защото Вие я водите.
• Да... но ние нямаме брак.
• Е, това вече е лошо. Но ще го измислите някак си, никога не е късно да го направите, имали сме много такива случаи. Е, хайде сега, ние ще я приемем за тази нощ, а Вие елате да я видите утре.

        Венелин целуна Люба за лека нощ, и обеща, че утре сутринта преди да замине за Турция, ще дойде да я види.