ГЕНЕЗИС НА РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ И НЕВРОКОПСКО-МОЙ АНАЛИЗ В "СТРУМА"

Покрай големия скандал между българи и роми в квартал „Кремиковци“ в гърменското село Марчево, който стана национално известен и влезе във фокуса на всички медии, и който изглежда няма скоро да приключи, възниква един въпрос. Въпрос, който в продължение на 25 години, откакто сме в демократично общество, не е анализиран – каква е степента на интеграция на ромите в България, както и – еднакви ли са всички роми в нашата страна. Става въпрос за манталитет, отношение към образованието и труда и съответно отношението им към адаптация в едно българско общество, което отдавна е част от европейското семейство.

За да може да се стигне до този анализ, не може да не се премине през генезиса на ромите в исторически аспект. Гоце Делчев и региона му е една благодатна зона, да се направи такъв анализ на ромите, които населяват Неврокопско.

Преди да преминем към историческата част на ромите в Неврокопско, трябва да направим актуална селекция на днешната картина. В Гоце Делчев и всички 71 села на четирите общини живеят роми. Изключение прави само едно, забележете – българо-турското село Блатска, където няма нито едно ромско семейство.

Ромите в района на Гоце Делчев могат да се разделят на четири категории. Първата са християнските роми, които владеят български език, и от които може би половината владеят автентичния, но безбуквен ромски език. Втората категория са така наречените турски роми, които владеят турски език и изповядват исляма. Третата категория са ромите, които живеят в помашките села, изповядват ислям, но не владеят нито турски, нито цигански език, а само български. Четвъртата категория, която всички жители на Неврокопско определят като самоизолирала се каста, която няма нищо общо с никакви роми в региона – това са капсулираните в гето – квартал „Кремиковци“.

Но да се върнем към историческия генезис на ромите в света, както и на тези, които са дошли в България преди векове. Защото в корените на този анализ ще се проследи и тънката нишка, че в никакъв случай ромите не могат да бъдат поставени под един знаменател. Както има лоши и добри, интелигенти и прости българи, турци, европейци, негри и други, ромите също са многообразни.

Ромите, или с другото наименование – цигани, са потомци на племена, които преди 15 века са напуснали Индия и са тръгнали на дълъг път през различни части на Азия, Европа и Африка, за да намерят по-добър живот.

В миналото много хора не са знаели за индийския произход на ромите и са смятали, че те идват от Египет. Затова дълго време са ги наричали египтяни. През XVIII век обаче се е случило нещо интересно – в един английски вестник била публикувана любопитната история на студента Щефан Вили. Той записал хиляда думи от древния индийски свещен език санктскрит. Когато ги прочел на ромите от неговия роден край, те се досетили за значението на повечето от тях. Така станало ясно, че езикът на който говорят ромите – романес – произлиза от древния санкскрит. Това показало, че Индия била първата родина на ромите.

Каква е разликата между цигани и роми?

Цигани е гръцка дума, с която били наречени ромите, когато достигнали границите на една от най-великите тогава държави – Византийската империя. По-късно в много други държави ромите били наричани цигани от народите които са живеели в империята. В ромския език няма дума циганин. Ромите, които говорят ромски език, наричат себе си - „рома“.

Откъде идва името „рома“ и какво означава то?

По всяка вероятност „рома“ идва от думата „ром“, която в езика „романес“ и в древноиндийския език санскрит означава – мъж, съпруг. В миналото много народи са се наричали с думите, които на техния език означават мъж, или човек.

Кога идват ромите в България?

В България ромите не са се заселили наведнъж, а на няколко етапа. През различните периоди различни ромски групи са првърнали България в своя родина. Те са идвали от различни места и затова ромите у нас се делят на много групи и говорят различни диалекти на езика романес. Първотозаселване на ромите у нас е станало още докато е съществувала Визатийската империя, по времето на българските царе Калоян, Иван-Асен Втори и технте наследници през XIII – XIV век. Тези роми са дошли от Мала Азия. Предполага се, че потомци на първите роми, заселили се в България, са днешните агупти /цигани ковачи/, населили Родопите.

Кои са ромските групи в България

Йерлии

Това са първите ромски заселници, чиято група е най-многобройна. Заселват се още преди падането на България под османско робство. В началото те са нямали своя земя и са били принудени да чергарстват, за да осигуряват прехраната си. Занимавали са се с различни заняти, които са били в полза на местното население. По време на османското владичество те са получили своя земя и трайно са се заселили в българските земи. Повечето от тях са приели исляма, а други са останали християни. Така те остават в две религиозни групи - „хорохане рома“ - цигани мюсюлмани и „дасикане рома“ - цигани християни. Според занаятите, които практикуват, те се делят на – калайджии, дръндари, кошничари, решетари, джамбази и други.

Миллет

Много роми мюсюлмани от групата на йерлиите вече не говорят ромски, а турски език. Въпреки че са мюсюлмани, част от тях празнуват не само ислямските празници Разаман Байрям и Курбан Байрям, но и християнските празници Гергьовден, Васильовден, Игнажден и други. Много от тях посещават и спят в манастири в нощта преди Гергьовден.

Рудари

Другата голяма ромска група в България са рударите. Те идват през XIX век от Румъния, където са били роби на влашките князе и са добивали златна руда от планинските реки за своите господари. Рударите не говорят ромски език, а вариант на старорумънски или влашки език. Те са православни християни.

Калдараши

Четвъртата голяма група роми, живеещи в България, са калдарашите. Те също са дошли по българските земи от Румъния през XIX век през Австро-Унгария и Сърбия. Затова често ги наричат „сръбски цигани“ или „унгарски цигани. До средата на XX век са водели чергарски начин на живот. Те също са православни християни. Голяма част от тях се занимавали в калайдисване, изработване на медни и други съдове. Делят се на гребенари и бакърджии.

Каква е картината на ромите в Неврокопско спрямо 2015 година?

Независимо коя религия изповядват, а те са три – източноправославно християнство, ислям и евангелизъм, местните роми намират начин за поминък, всички имат собствени жилища. Много от тях се занимават с търговия, но почтена. Много от тях по селата се занимават със земеделие. Голяма част от тях работят в общински и частни предприятия. Голям е броят на ромските музикални състави, които работят и веселят хората в заведенията на Гоцеделчевско, Банско и много курортни градове в България. Огромен процент от ромите в Неврокопско успяха да заминат за Европа и наистина се реализираха там професионално, а не да крадат или да висят на социалната система на западняците. Почти всички собствени цигански къщи в Гоце Делчев и селата са модерни, почти навсякъде има сателитни чинии, слънчеви колектори

Кои са най-успешните цигани в Неврокопско, с които и българи и турци и помаци се гордеят?

Здравко Георгиев – изключително успешен и признат в страната музикант. Ръководител на оркестъра за македонска музика „Щуро маке“. Автор на музиката и аранжиментите на десетки песни на десетки изпълништели, основен аранжьор на Володя Стоянов. Издал е три авторски албума.

Руши Макаринов – завършил гимназия в Гоце Делчев, успешно реализирал се веднага след звършването в туристически бизнес в Мюнхен. От тази есен ще започне образованието си за фелдшер в Кьолн.

Иван Борисов от Гърмен от пет години е супер вайзер в огромен „Макдоналс“ в Мюнхен.

Братята Радослав и Альо Лиманови от Дебрен от над десет години работят в промишлени предприятия в Германия и Англия.

Поне десетина са учителите роми от Гоце Делчев, които преподават в училища в града и региона.

Гоце Делчев и целия регион от 71 села нямат никакви проблеми в съжителството си с ромите. Те се разбират, работят заедно и заедно са на масите в заведенията. Единствено капсулираната ромска каста от марчевския квартал „Кремиковци“ не подлежи на никаква интеграция и адаптация не само към българите, но и към другите, различни от тях роми. Според мнението и на българи, мюсюлмани и другите роми решението на болезнения проблем с жителите на „Кремиковци“ е да бъдат разселени в цяла България в изоставените къщи на напълно обезлюдени села, които в страната ни наближават 80.