ЛИЛИ ИВАНОВА
Няма да казвам
коя е Лили Иванова. Казвано е през цялата
втора половина на миналия век, и през
целия 21 век ще се говори
за нея. В тази моя студия обаче искам да
кажа някои неща, които никога, никъде и
никой няма да каже. Това ще бъде един
психологическо-творчески портрет,
дисекция на артиста и човека Лили
Иванова. Защото между двете понятия има
огромна разлика. Някой основателно може
да зададе въпроса : откъде-накъде, и в
качеството си на какъв Константин
Пашкулев ще прави това!?! Веднага отговарям
– като един от най-добре познаващите
творчеството на Лили Иванова, пръв
съставител на цялостната й дискография
– систематизация на всичките й издадени
на звуков носител песни, класифицирани
по албуми, композитори и текстопистци.
Също така доста добре наблюдавал личния
й аскетичен живот и много контактувал
с хората около нея в близкото минало.
С Лили Иванова
и най-близкия й кръг от трио „Бутик“ -
тогавашното й гадже Асен Гаргов,
композиторът и пианист Александър
Кипров и саксофонистът Кирил Йорданов,
се запознах през далечната 1988 година,
месец март в Пазарджик. Лили и триото
имаха концерт, за който една колежка
студентка от този град бе купила билети.
Отидохме час преди концерта пред залата,
а аз тогава в главата бях осриган в стил
пънк, с изрусена грива и с обеци. Това
тогава беше един вид протест срещу
системата, имитирахме най-младите руски
групи и ратувахме за истинско преустройство
и гласност, каквото Горбачов от няколко
години бе въвел в Съветския съюз.
Половин час
преди концерта група от органите на
реда в Пазарджик, /известен като
най-милиционерския град по времето на
тоталитаризма/, ми потърси документите
за проверка. След като се убедиха, че те
са изрядни, ми зададоха въпроса - с
демонстрацията на външния си вид
проводник на чие западно влияние съм и
какво правя тук. Казах, че съм дошъл на
концерт на Лили Иванова, и защо мислят,
че подражавам на Запада. „Време на
преустройство е, не виждате ли по
телевизията как изглеждат изпълнителите
на съветската група „Машина времени“?
- реторично запитах аз. Големият кордон
от милиционери реши, че не мога да бъда
допуснат на концерта и трябва да бъда
екстрадиран до гарата.
В този момент
минаха членовете на трио „Бутик“ заедно
с водещия на програмата – Петър Вучков.
Сашко Кипров бе с дълга коса отзад,
вързана на опашка с панделка. Тогава аз
екзалтирано се изрепчих: „Значи другарят
Кипров може да ходи с дълга опашка и
панделка, а аз не мога с грива и обеци,
така ли?!? Значи преустройството важи
само за някои!“ Милиционерите не искаха
шумен скандал и се отказаха от екстрадация
на гарата, но заявиха, че място в залата
за мен няма. Но по изричното настояване
на Асен, Сашко, Киката и Петър Вучков
бях допуснат сред публиката с изричното
условие, че след концерта ще хвана първия
нощен влак за София. Да, ама не! - както
е култовата фраза на големия журналист
Петко Бочаров. След концерта разпихме
с колежката у тях. Както се казваше,
когато обещаеш на милиционери – „Ти
върви - аз ще дойда!“
Оттогава с
тримата големи български музиканти на
тогавашното трио „Бутик“ станахме
големи приятели и продължаваме да
подържаме приятелски отношения вече
24 години, особено с големия и неповторим
Александър Кипров, който написа четири
песни по мои стихове за Донна Карпатова,
Румен Попарков и Невена Костова.
Покрай тримата,
Лили Иванова ме опозна много добре. През
1992 година уредих нейно участие с
тогавашното й гадже Чочо Владовски в
ресторант „Панорама“, малко преди
окончателно да затворят и съсипят този
прекрасен комплекс. /Преди това там
уредих участия и на Емил Димитров, Васко
Найденов и Мими Иванова./ Двата концерта
на звездата в две последователни вечери
имаха грандиозен успех. Смея да твърдя,
че за това немалка заслуга има моята
организация. За сведение ще дам примера
с подобен опит за организация на концерт
в Дома на културата в Гоце Делчев на
Лили Иванова от известната ексжурналистка
и царска говорителка Цветелина Узунова
през пролетта на 1999 година, който претъпя
фиаско, и не се състоя.
No comments:
Post a Comment