3 ГЛАВА НА ВТОРА ЧАСТ НА РОМАНА "ПОСЛЕДНАТА МОРЕВА"

                                                         3

Минаха две седмици от култовата среща на партията и държавата с представителите на медиите, на която с назидателен тон бе разяснено с какво новата Конституция ще бъде много „по-демократична, народна и комунистическа“. Люба изпълни задачата си на репортер и публикува във вестника обширна статия за приоритетите на новия основен закон. Като гледаше зададените документи, тя съзна, че всъщност най-важното май е партийно – променяше се партийния пост – от първи секретар, Тодор Живков ставаше генерален секретар на БКП. Младата журналистка почувства, че в държавата няма да се промени нищо – липсваше всякаква критика и самокритика. Освен – критика на „западналия“ западен свят.

Две седмици след партийно-журналистическата сбирка Люба седеше сама пред черно-белия телевизор и гледаше нещо, което всъщност не забелязваше. Бе вечеряла и пиеше лимонада. Телефонът звънна – рядко й звънеше вечер, тя почти нямаше приятели. Обади се Венелин и с ведър глас я попита кога може да се видят на кафе. Люба изтръпна, две седмици чакаше обаждането му и изведнъж... запецна!

• Амиии... хайде след два дни, имам да върша много работа в редакцията... -глупаво излъга тя.
• Добре, когато кажеш, след два дни в кафето на „България“?
• Да, след работа, около 20.00 часа.
  Люба дойде половин час преди уговорената среща, за да се опита да се успокои от вълнението, пък и да се адаптира към обстановката. От майка си знаеше, че комплексът „България“ е било любимото място на чичо й Борис и леля й Ирина,когато отново са подновили връзката си след първата им раздяла.
  Треперещата журналистка си поръча една „Столична“ водка. Имаше половин час до срещата. Искаше да пийне, да се успокои и да поразговаря със себе си. Искаше да се попита – какво в досегашния си живот е дала и е получила от него?!?
  Докато пиеше водката размишляваше – жертвите са много повече от наградите в нейния живот. Пожертвани бяха майка й и баща й – Лила и Павел. Порастна в мизерия, отгледана от баба си. Е, да – завърши журналистика и се реализира в една от най-добрите медии. А в личен план? - Първата и единствена любов – журналистът от „Работническо дело“ - емигрира. Втората, и още по-голяма тръпка – немския журналист Ханс Милер, остана платонична! А сега?!? Венелин! Третият мъж, който й е обръщал внимание, дано да стане вторият истински реален мъж в живота й!
  Венелин влезе в бара на „България“ с малък букет цветя и с лека, почти загадъчна усмивка в 20.00 без една минута. Вероятно бе очаквал, че Люба като всички „надули се“ дами, ще закъснее.
• О, Вие сте вече тук?!? - Не съм очаквал такъв компромис с достойнството на една дама!
• Аз дойдох преди две-три минути, свършихме по-рано работата в редакцията. И, вижте, аз не съм буржоазна дама, а другарка, все пак, и държа на партийната дисциплина! - сухо му отговори Люба, като прие сдържано букета.
  Венелин си поръча уиски, обаче келнерът му отговори, че буржоазни питиета се сервират само на западни клиенти и му препоръча нашенска гроздова ракия. Младият журналист обаче предпочете българския коняк „Плиска“.
  Разговорът между скоро запозналите се журналисти тръгна трудно. Колегите започнаха с впечатления от проведената среща с партийния и държавния актив относно новата конституция на страната. След доста казионно реторично буксуване мадите хора преминаха в по-личен план. Венелин пръв се престраши да я попита какво е „социалното състояние“ на колежката. Люба въздъхна облекчено, очаквайки той пръв да подаде топката, и каза лаконично, че досега в живота си е имала само един единствен приятел. Венелин също сподели, че досега е имал много влюбвания като ученик, но е имал досега само една единствена истинска любов – по време на студентството си.

Люба усети, че електричеството между тях става все по-силно, и за да не форсира преждевременно събитията, които обаче се надяваше да се случат, предложи да си тръгнат. За малко щяха да се скарат кой да плати сметката, но в края на краищата, кавалерът надделя. Венелин учтиво помоли да я изпрати, но Люба достолепно реши да си вземе такси. Докато чакаха половин час пред „България“, минаха пет заети таксита, но нито едно празно. Люба прие да бъде изпратена до дома й от Венелин.

Пред панелния блок, на раздяла, Венелин понечи да целуне Люба, но тя, противопоставяйки се на чувствата си, отклони.

        След този случай, събитията в живота на Люба се развиха лавинообразно.