11 ГЛАВА НА РОМАНА - ЗАГЛАВИЕТО СТАВА "ПОСЛЕДНИТЕ МОРЕВИ"

11

Следващият работен ден на Люба й се стори като година. Бе настръхнала във всякакви предположения защо Методи искаше да се види с нея. Беше повече от ясно, че иска да й поднесе някаква информация, която казана на официално-делови стил, е „конфиденциална“.

• Здравей, Люба! Нали може да си говорим на „ти“? - приветливо се обърна към нея Методи.
• Здрасти, има ли значение вида на обръщението! И при добронамереността, и при лицемерието и „ти“, и „Вие“ изиграват преднамерената си роля, при която обръщението губи целия си смисъл. - Люба се усмихна. - Давай на „ти“.
• Как си? Нали така се започва разговор при не особено близки хора? - шеговито поде диалога младият журналист.
• Да. И стандартният отговор би трябвало да бъде: „Благодаря, добре!“. Но аз няма да ти отговоря стандартно, просто защото не съм лицемер и ще ти отговоря, че никак не съм добре. Е, в работата нямам проблеми, но имам в личния живот.
• Знам за това и те разбирам! - тихо каза Венелин.
• Нима! Ха-ха! Убедена бях, че подробностите от личния ми живот са излезли извън рамките на редакцията ни, въпреки, че колегите писмено декларираха своята лоялност за пълно запазване на тайната.
• Не си права. Нищо не съм разбрал от твоите колеги. С никого от тях не съм близък и никой не ми е споделял нищо лично за теб.
• Откъде тогава имаш информация, независимо каква, за мен? - Люба се намръщи, но и същевременно настръхна.
• Слушай, Люба, и те моля да ме изслушаш! Преди два дни се завърнах от командировка в Мюнхен. Бях изпратен да отразя българското участие в 20-те летни олимпийски игри. Гледаше ли ги? Националната ни телевизия ги предаваше директно.
• Не, не... Нямам отношение към спорта, не само към българския. Какви са българските резултати на този голям спортен форум?
• Българите спечелиха шест златни медала!
• Много се радвам, но предполагам, че не тази лична гордост от националните победи в спорта са причината за твоята покана за среща!
• Да, така е. Хайде сега, слушай и не ме прекъсвай! По време на единия мач на българския отбор до мен седна... един познат – Венелин.
  Люба почувства конвулсии по цялото тяло, но се овладя и замълча.
• И какво?... Продължи! - спокойно отвърна Люба.
• Венелин е започнал работа в българската редакция на забраненото у нас радио Дойче Веле. Помоли ме да се свържа с теб и да ти предам неговите големи извинения, че те е оставил. Не го е направил заради теб, а просто той е решил отдавна да осъществи мечтата си да напусне нашия тоталитарен режим. Предишния ден, преди да промени живота си, той е разбрал, че ще става баща с отроче от теб, но това не било достатъчна причина да промени отдавна планираното си решение за емиграция. Венелин помоли да ти предам неговата молба за прошка и питаше какво става с детето ви.
• Сега ти ме изслушай, без да ме прекъсваш! Не зная дали някога си обичал силно, дали в момента обичаш и ако не, дано това да се случи в живота ти, за мен няма значение отговорът ти. Венелин бе втората реална любов в живота ми. Между двете имаше една платонична, която и до днес си остава химера, но това няма значение. - Люба направи пауза, сведе глава и сякаш през съзнанието й преминаха като моментална лента всички любовни преживявания. - Да, Венелин ме напусна. Остави ме, за да си реши живота. Това е върховен пример на егоизъм, егоцентризъм на един човек, за когото хората около него нямат особено значение. Дори най-близките му, дори жената която е любил и дори неговото бъдещо дете. Можеш ли да разбереш това?
• Не съм сигурен, не съм преживявал такива неща. Просто той ме помоли да се видя с теб и да те попитам тези неща. Имаме начин как да му предам нашия разговор.
• Предай му, че когато той си тръгна и аз разбрах, че е завинаги, не се разплаках неистово. Въпреки че той ограби изведнъж всичката топлина, която ми даваше. След като се прибрах от болницата осъзнах, че истинският дисидент съм аз –в любовта, а не той - в реалността! Усетих, че интимният ми живот никога няма да бъде ако не хубав и приличен, то даже не и скромен! Усетих, че сърцето ми почва да се топи като пиле на грил. Но все пак си казах – трябва да оцелея. Дори без любов! Реших чрез душевна хирургия да сменя сърцето си с камък.

Люба се разчувства, поръча още по една ракия и за двамата и продължи:

• Кажи на Венелин, че човек може да се скрие и от сянката си. Но от любовта не може да се скрие. Или я притежава, когато е силен, или тя ще го презре, когато е слаб. Няма средно положение.
• Не мислиш ли, че все пак истински те е обичал?
• Няма истинска обич, когато се луташ между себе си и любовта. Това е безсилие пред истинската ти тревога, че няма да се спреш пред нея завинаги. Той никога вече няма да докосне истинската обич, защото се е отклонил от житейския си път към истината и ше стигне до една спирка, наречена „абсурд“. Предай на Венелин, че всеки край е бунт за слабите и горд завършек – за силните.
• А какво да му предам за детето ви?
• Предай му, че това не е неговото дете. Няма дете човек, който е само осеменител! Също му предай, че и аз вече нямам дете, защото системата ми го взе! Тази система, от която той се освободи, взе това дете! Венелин плати свободата си с цената на детето, което аз му родих!

      Люба благодари на Методи за разговора, повика сервитьора, плати сметката и се прибра вкъщи, като не позволи на младия журналист да я изпрати дори до входа.