12 ГЛАВА НА РОМАНА "ПОСЛЕДНИТЕ МОРЕВИ"

                                                                12

В един обичаен и стандартен работен ден, когато Люба бе седнала зад пишещата машина, бе извикана в кабинета на главния редактор на вестника. Журналистката отиде спокойно, защото, слава Богу, не бе викана от партийния секретар, от когото винаги са идвали големите й проблеми.

Главният редактор я посрещна радушно, даже с леко патетично настроение. Покани я да седне, а малко след нея влезе и колегата на Люба – Пантелей.

• Здравейте, другари колеги! Много се радвам, защото ви каня по един много хубав повод! - започна главният редактор.
• Слушаме, другарю! - почти едновременно двамата колеги, и вътрешно си отдъхнаха.
• Нали знаете, че през настоящата 1972 година се навършват 90 години от рождението на нашия вожд и учител другаря Георги Димитров?
• Да, разбира се! - пръв раболепно отговори Пантелей. Той се славеше като един от най-сервилните журналисти във вестника.
• По повод тази годишнина предстоят, разбира се, мероприятия в цялата ни страна. Но амбицията на партийното и държавното ни ръководство е те да надминат рамките на България. Има решение на Централния комитет да се проведат и редица наши културни и идеологически прояви в няколко страни от социалистическия лагер. Една от тях ще бъде в столицата на Германската демократична република - Берлин.

Пулсът на Люба се учести, провокиран от добро шесто чувство.

• Естествено, че всички мероприятия извън нашата страна ще трябва да бъдат по-шумно отразени в нашата преса, отколкото тези у нас. Редакционната ни колегия реши вие двамата да бъдете командировани в ГДР, тъй като и двамата владеете перфектно немски език.

И двамата колеги благодариха за доверието и изказаха благодарност за оказаното им доверие. И Люба, и Пантелей заявиха, че с удоволствие ще се отзоват в командировката.

• Избрахме ви двамата, защото тридневните мероприятия са две. Едното е официална партийно-държавна делегация на най-високо ниво с германските другари. Другото е сборен концерт на наши естрадни изпълнители. Предлагаме ви вие двамата да си разделите ресорите.
• Другарю главен редактор, нормално е дамата първа да реши, кое да поеме. - още по-сервилно се обади Пантелей. - Но аз предлагам тя да поеме културното мероприятие – концерта. Културата и изкуството са неин вихър. А аз съм си повече по партийните дела, те са моя страст.

Люба много добре знаеше, че Пантелей си беше отявлен кариерист, а това става единствено чрез блюдолизничене към партията. Тя веднага се съгласи, тримата си стиснаха ръцете, а главният редактор извади бутилка коняк да изпият по чашка за доброто решение и, разбира се, за предстоящото честване годишнината от рождението на учителя Георги Димитров.

Веднага след като се прибра, Люба отвори шкафа, в които съхраняваше личните си документи. Трескаво прерови всички и когато намери едно внимателно скътано листче с един немски адрес в Източен Берлин, въздъхна удовлетворено. След това седна и започна да пише писмо с тайнопис, както й бе казал Ханс.